Влизането в сила на американското ембарго върху венецуелския петрол ще принуди Боливарската република да стане зависима от други партньори - начело с руснаците и китайците. В същото време обаче то крие риска да изостри допълнително икономическата криза и не може категорично да се твърди, че то ще доведе до отстраняването на Николас Мадуро, пише в анализ на АФП. Досега американските санкции удряха по джобовете на високопоставени венецуелци. А заявената цел бе свалянето на правителството в полза на представителя на опозицията Хуан Гуайдо, самопровъзгласилия се за временно изпълняващ длъжността президент и признат от близо 50 страни.
Само че ембаргото, което влезе в сила от неделя (28 април), засяга самия стълб на и без това крехката венецуелска икономика - петрола, който представлява 96% от националните приходи и чийто голям потребител се явяват самите САЩ. В края на 2018 година Венецуела е изнасяла половин милион барела дневно за САЩ и 75% от петролните й приходи са идвали от американски компании.
Ембаргото ще забрани на всяка американска компания да купува петрол от Венецуела и на всяка чуждестранна организация да използва американската банкова система при сделки по закупуването на венецуелско черно злато. Има риск първият осезаем ефект да бъде драстичен спад на производството. Консултантската компания в сектора на енергетиката Rapidan Energy Group посочва, че венецуелската петролна компания PDVSA би могла поради тази причина да свие добива си до 200 хил. барела дневно, а това ще подсили понижението на предишното й производството от 3,2 млрд. барела през 2008 година до едва 840 милиона барела през март.
Последиците за всекидневието на венецуелците биха могли да се проявят незабавно. Горка Лалагуна, анализатор от венецуелската компания Ecoanalitica, прогнозира, че ще бъде "все по-трудно" да се запазят сегашните цени на бензина, който се продава почти на безценица по бензиностанциите.
И това без в сметката да се включва рязкото свиване на приходите на държавата, заплашена да не успее да отговори на очакванията на населението, което и без това вече силно е пострадало от кризата. Хиперинфлацията се очаква да достигне нови рекорди тази година, а прекъсванията в електрозахранването са станали нещо обичайно и страната изпитва остър недостиг на медикаменти. "Спасителни пояси"
Очаквайки американското ембарго да се очертае на хоризонта още с обявяването му през януари, венецуелското правителство започна да взема мерки. То се обърна към китайските и руските си партньори с искане да поемат задачата да продават венецуелския петрол, да получават приходите от сделките и да ги заделят за PDVSA. Венецуела, твърди анализаторът Луис Оливерос, използва руския петролен гигант Роснефт, в който държавата има значително дялово участие, както и "други компании, за да пласира черното си злато" на пазара. Роснефт отхвърля това твърдение.Президентът на PDVSA Мануел Кеведо посети Индия с цел да издейства двойно увеличение на 300-те хиляди барела дневно, които Каракас доставя на индийски компании като Reliance Industries и Nayara Energy (свързана с Роснефт). Само че призракът на ембаргото охлади ентусиазма на индийските компании. Миналата седмица Reliance посочи пред АФП, че е започнала да свива вноса си на венецуелски петрол и че ще прекрати износа си за Каракас на разтворители, които са необходими за рафинирането на суровия петрол.
В същото време приходите, идващи от износа за Китай и Русия, отиват преди всичко за изплащане на външния дълг на Венецуела, който достига 150 милиарда долара.
Въпреки пречките, Русия и Китай се очертават все по-ясно като "спасителни пояси" за Венецуела, изпаднала в най-тежката криза в съвременната си история, посочва анализаторът Луис Оливерос. Николас Мадуро вини американските санкции за тази криза. Петролното ембарго на Вашингтон е най-голямото от санкциите, обявявани някога срещу Венецуела.
Има опасност правителството да се окаже принудено да намали още повече социалните услуги и тогава недоволството на венецуелците би могло да нарасне. Само че "нищо не сочи, че това ще означава край на управлението на Мадуро", предупреждава Майкъл Шифтър от анализаторския център Интерамерикански диалог (Inter-American Dialogue), чиято централа се намира във Вашингтон.
Защото в баланса на силите във Венецуела ключовият елемент продължава да бъде армията, чийто генерален щаб все така подкрепя Николас Мадуро. Контролът, който висшето военно командване упражнява върху PDVSA, му позволява да се възползва от петролните приходи. След влизането в сила на ембаргото, венецуелският президент би трябвало "да се погрижи най-вече за него със средствата, с които разполага", посочва Дейвид Смайлд от анализаторския център Вашингтонски офис за Латинска Америка (Washington Office on Latin America), който защитава човешките права.
/БТА/
10:53 | 13.09.22 г.