Китайският „Път на коприната“ към глобалните природни ресурси

Идеята на Китай да възроди древния „Път на коприната“ чрез мащабния инфраструктурен проект за 900 млрд. долара „Един пояс, един път“ отразява желанието на Пекин да застане начело на „новата ера на глобализация“. 

Фокусът на този проект е насочен към затвърждаване на икономическото влияние на най-силната азиатска икономика и докато Китай си проправя път до глобалните природни ресурси, останалата част от света наблюдава случващото се с недоумение, пише Демир Калетович за Oilprice.

Използвайки договори и огромни кредити на петролния подиум, Китай е готова на всичко, за да придобие колкото се може повече от "черното злато".

С невъобразимо дълбок портфейл Пекин е готов да изразходва огромни средства с идеята да сложи ръка на петрола от страните в Европа, Азия и Африка.

Въпреки че страните от Западна Европа продължават да отричат възможността за съвместна дейност с Китай и представата на страната за инфраструктурно реорганизиране на икономиката, една европейска държава реши да се включи в играта.

Италия пренебрегна предупрежденията на Европа и САЩ, подписвайки споразумение с Китай през изминалата събота, с което се превърна в първата страна от Г-7, която се включва в проекта „Един пояс, един път“.

Целта на Китай е да използва проекта за двупосочен пренос на ресурси и стоки от и за страните от гореспоменатите региони.

В четвъртък китайски представители подписаха с Куба меморандум за разбирателство, с който Пекин предлага да помогне на островната държава да намали зависимостта ѝ от енергийния внос, като стартира редица проекти за добив на петрол чрез чуждестранен капитал.

Този меморандум отразява по-нататъшното задълбочаване на геополитическите и петролни връзки между двете страни с идеята да се открият нови залежи на различни минерали и да се създаде карта на острова, на която да бъдат маркирани новите петролни и газови находища.

Директорът на отдела по геология към кубинското министерство на енергетиката и мините Енрике Кастеланос заяви, че това е важна стъпка, тъй като повече от 17 години китайските петролни компании работят в страната и сега споразумението ще включи проекти с правителствени структури.

В Южен Судан Китай показа, че е склонна да поеме риск, който отблъскваше преди това други държави.

Тези държави избягваха намеса в африканската страна заради корупцията и гражданските конфликти, докато Китай реши да засили своето монополно присъствие в местния петролен сектор, който произвежда милиони барели.

Южен Судан се обърна за помощ от Китай с идеята да я спаси от задълбочаващата се финансова криза. Това обви страната в още по-плътни сенки, след като се ангажира с още големи заеми, за чието погасяване Южен Судан ще използва своя неизкопан петрол.

Едно от най-мащабните, но определено не и от най-умните решения на Китай беше да проникне в икономиката на Венецуела чрез редица договори за доставка на петрол, сключени през 2007 г.

Идеята на Пекин да се превърне в най-големия консуматор на енергия намери реализация именно във Венецуела, дом на най-големите петролни запаси в света.

След като Китай предостави заеми в размер на повече от 50 млрд. долара, Венецуела задлъжня сериозно, опитвайки да се изплати чрез петрол. Именно поради тази причина азиатската страна продължава да подкрепя режима на Николас Мадуро, критикуван от САЩ и европейските държави.

Китайската икономика е втората по големина в света. Номиналният брутен вътрешен продукт на страната надхвърля 10 трлн. долара, което е повече от обединения БВП на Япония и Германия.

Очевидно е, че Китай има ясна цел и възнамерява да използва всички налични средства, за да я постигне, подчертава Калетович.