Двете реалности във Венецуела - хора с долари и хора без долари

Венецуела е управлявана от антиамериканско социалистическо правителство. Но страната все повече разчита на мощен символ на американския капитализъм – щатския долар, пише Wall Street Journal.

Тенденцията поражда нарастващо неравенство между венецуелците с долари и притежателите на обезценяващата се местна валута – боливар. Разделението стана явно по време на прекъсването на електрозахранването наскоро, което засегна почти цялата страна. Банкоматите не работеха, а малцина носеха големи количества боливари, необходими за закупуването на стоки, така че зелената валута се превърна в основното разплащателно средство.

„Отворените супермаркети приемаха само пари в брой или долари и не навсякъде връщаха ресто“, казва Луис Мендоса, строителен работник, който плащал частично в долари. „Ако имате банкнота от 50 долара, трябваше да я похарчите цялата“, допълва той.

Щатската валута пристига във Венецуела от чужбина, тъй като все повече мигранти, бягащи от лишенията в страната, изпращат пари на роднините си. Джексън де Авила, охранител от Каракас, който плаща в боливари, няма такива роднини. 

„Разликите между хората, които получават пари от чужбина, и тези, които не получават, се увеличават всяка минута, а цените продължават да растат. Не мога да си позволя дори да купя храна на децата си. Надницата за 12-часов работен ден ми стига да си купя малко повече от един килограм сирене“, споделя Авила.

Според икономисти над една четвърт от венецуелците, или около осем милиона души, сега използват долари за обикновени трансакции – от покупка на сладолед до плащане за поправка на колата. Доларизацията набра скорост от август м. г. насам, когато правителството премахна старата система за обмен на валута, декриминализира някои трансакции и либерализира валутния пазар.

Изпращаните от емигрантите пари у дома нараснаха, а хората започнаха да се стичат към частни бюра за парични преводи.

„Всички смятат, че това е стратегия на правителството за набиране на долари“, казва старши ръководител във финансовия сектор, според когото Каракас не се възползва директно от емигрантските пари. „Това по-скоро е предпазен клапан, който помага на хората да оцеляват“, допълва той.

Най-тежката икономическа криза в Латинска Америка в историята намали брутния вътрешен продукт на Венецуела с над 50% и накара 3,4 млн. венецуелци, над 10% от населението, да напуснат страната през последните три години, сочат данни на ООН.

Очаква се тази година емигрантите да изпратят около 4 млрд. долара на роднините си в родината спрямо 1,9 млрд. долара през 2018 г., казват икономисти. Други 1,5 млрд. долара ще дойдат от венецуелци, които изтеглят пари от сметките си в чуждестранни банки тази година, допълват те.

Тези пари са напът да надхвърлят очакваните нетни приходи от петрол в размер на 4,7 млрд. долара тази година, казва Едуардо Фортуни, президент на консултантската компания Dinámica Venezuela, тъй като венецуелската петролна индустрия се свива заради лошо управление и американските санкции.

„Доларизацията в същността си е трансформацията на зависима от петрола икономика в икономика, разчитаща на емигрантските пари“, казва Фортуни.

Възходът на долара в подземната икономика на Венецуела задълбочава неравенството в приходите и създава „две реалности“, казва икономистът Асдрубал Оливерос, директор на консултантската компания Ecoanalítica.

Хората, които имат долари от чужбина, активи в долари или бизнес, който определя цените в долари, могат да се справят по-добре със забавянето на икономиката, казва Оливерос. Покупателната способност на останалите около три четвърти от 30-милионното население на страната изчезва на фона на годишната инфлация от 2 млн. процента според изчисления на независими икономисти, допълва Оливерос.

Около две трети от получателите на изпращани от емигранти пари са жени, които получават пари от роднини мъже, напуснали Венецуела, за да се установят в Чили, Колумбия, Еквадор, Перу и Испания, казват участници на валутния пазар.

Юсбел Кастро, харизматична дама, която управлява заведение за супи в предградието Ел Кардон на хълмовете в югозападната част на Каракас, е една от тях. Тя разчита на дарения от благотворителни организации и роднини в чужбина, за да помага на бедни семейства и да осъществи плана си да превърне близко сметище в площадка за игри.

„Всичко е деноминирано в долари – неръждаемата стомана или торбите с цимент, необходими за построяването на пързалка за децата и няколко циментови пейки“, казва Кастро. Тя допълва, че 20 от 52-те домакинства, подкрепяни от кухнята ѝ за супи, са с един родител заради емиграцията.

В Altamira Plaza в луксозния квартал Чакао в Каракас Мануел Рондон продавал неотдавна замразен сладолед за около 2 хил. боливара всеки или два за долар.

„В някои дни половината от продажбите ми са в долари“, казва бившият паравоенен, напуснал армията, за да може да свързва двата края. Като продавач на замразен сладолед той изкарва за три дни заплатата за един месец на съпругата си, която е служител в общината. „Обучавах се за снайперист и експерт по експлозиви. Каква беше ползата за мен? Нулева“, споделя Рондон.

Либерализацията на валутата на Венецуела се случва в момент, когато изпадналото в неплатежоспособност правителство не може да плаща за внос на стоки от основна необходимост, да удържа инфлацията или да обърне резкия спад на икономиката, казва Ефраин Веласкес, председател на AGPV Asesores Económicos, базирана във Венецуела консултантска компания. Мерките от август включваха повишаване с 5,900% на минималната заплата, която накара много собственици на компании да определят цените на стоките и услугите си в долари.

„Беше като лавина и не знаехме дали ще можем да поемем шока. Решихме да удвоим цените и да обвържем повишенията с валутния курс. Всички направиха същото“, казва Карлос Сесар Авила, който притежава веригата луксозни кафенета и сладкарници Franca в Каракас.

Когато двамата със съпругата му Натали започнали да преглеждат разходите, те осъзнали, че цените на повечето суровини вече са в долари. Това възродило фраза, повтаряна от живеещ в Германия роднина. „Във всяка социалистическа икономика има капиталистки черен пазар“, казва Авила.