Производството на т.нар. „зелен“ водород чрез преобразуването на вятърна и слънчева електроенергия има потенциала да изиграе основна роля в процеса на енергиен преход, пише анализаторът Дан Питърс за Euractiv.
Проучване на компанията Navigant от 2018 г. показва, че биометанът и другите възобновяеми газове могат нараснат до ниво от 122 млрд. куб.м до 2050 г. при най-оптимистичния сценарий.
Днес този производствен потенциал е увеличен до 270 млрд. куб.м.
Новото проучване на Navigant показва, че зеленият водород може да се окаже ефективен заместител на природния газ, особено в транспортния сектор.
Очаква се до 2030 г. да бъдат изградени две паралелни инфраструктури, базирани на вече установените газопроводи, включващи метан и водород. Това значително ще намали инфраструктурните разходи, насочвайки повече средства към производството на възобновяем газ. В случая е необходимо единствено да се пренастроят съоръженията, за да поддържат необходимото налягане при транспорта на газовете.
Също така трябва да се отбележи, че водородът може да се придвижва с много по-висока скорост от природния газ. Това намалява броя на необходимите за преноса компресорни станции.
Проблемът днес е, че производството на зелен водород остава скъпо. Въпреки това, според прогнозите, този ресурс може да измести актуалния „син“ водород, добиван от отделянето на въглеродния диоксид от природния газ, след 2030 г.
За тази цел, разбира се, ще са необходими и повече соларни и вятърни мощности.
До 2050 г. или 2060 г. синият водород може да бъде напълно заместен от зеления газ.
Имайки се предвид кумулативният ефект на емисиите въглероден диоксид, ще е разумно да се започне един агресивен подход по отношение на декарбонизацията, посочва Питърс.
06:59 | 14.09.22 г.