Към края на 2018 г. броят на държавите, които поеха ангажимент да изключат постепенно въглищата от енергийния сектор, достигна числото 30. Въпреки това трябва да се отбележи, че тези страни представляват едва около 3% от световното потребление на твърдите изкопаеми и силно замърсяващи горива, съобщава Energy Post.
Но през последните няколко месеца процесът на премахване на въглищата започва да се осъществява в онези икономики, които са техен най-голям консуматор.
Германия е четвъртата по големина икономика в света и петият най-сериозен потребител на въглища, изпреварван единствено от Китай, Индия, Индонезия и Русия.
На 26 януари т.нар. „германска комисия по въглищата“, създадена от правителството и съставена от заинтересованите страни от въгледобивния сектор, стигна до знаково компромисно споразумение за пълно премахване на въглищата до 2038 г.
Решението, взето от Германия, беше последвано от други три значими събития на въглищния пазар.
Първото от тях е свързано с четвъртата по големина компания, занимаваща се с добив на въглища, Glencore Xtrata, която обяви, че ограничава своята добивна дейност до 129 млн. тона годишно и ще започне да диверсифицира активите си далеч от твърдите изкопаеми горива като част от новата стратегия за „осигуряване на преход към нисковъглеродна икономика“.
Второто събитие се отнася до Австралия, която е лидер в добива на въглища в световен мащаб. Решение на местния съд попречи на една от водещите миннодобивни компании да стартира разработване на нова мина в страната, позовавайки се на приетите от Парижкото споразумение за климатичните промени критерии.
Последното събитие е свързано с Китай, страната, която консумира половината от световното производство на въглища. От Пекин обявиха, че ще ограничат вноса на въглища за металургията от Австралия, ефективно блокирайки доставките на австралийски суровини, равни на 10% от общия годишен износ на страната-континент.
Тези събития сами по себе си не водят до извода, че светът всеки момент ще премахне въглищата, нито че се фокусира изцяло в тази посока. Те обаче подчертават факта, че в световен мащаб инвестициите във въглищната индустрия вече са започнали да губят своето темпо на растеж.
Това означава, че след изтичането на експлоатационните срокове на съществуващите инсталации, работещи с въглища, е малко вероятно да се появят нови такива.
Разбира се, тази тенденция ще окаже сериозно влияние в онези страни, които имат сериозна експозиция към този тип енергиен ресурс.
Решението на Германия за поетапно премахване на въглищата от сектора на енергетиката поставя в центъра на този план работниците и потребителите, които най-силно ще усетят този преход.
Страната ще даде възможност на всеки зает в сектора да се пенсионира или да бъде преквалифициран.
В помощ на тези цели се явяват и алтернативните източници на енергия като вятъра и слънчевата светлина.
През последните 5 години се забелязва устойчиво понижение в цените на електроенергията, произведена от възобновяеми източници, което дава предимство на чистата енергия пред въглищата.
И все пак, предстои още много работа, за да бъде завършен планът за премахване на изкопаемите твърди горива.
Япония, Индия, Виетнам, Индонезия, Монголия, Турция, Бангладеш, Пакистан, Южна Корея и редица други страни продължават да изграждат нови въглищни централи.
Правителствата в много от развиващите се държави търсят начини да стимулират индустриализацията, като разчитат именно на въглищата.
След ограничаването на вноса на въглища Китай трябва да се насочи към политика на постепенното им премахване от своя енергиен сектор през следващото десетилетие.
От своя страна Индия се нуждае от по-добри методи за интеграция на възобновяемата енергия и поставяне на крайна дата при използването на въглищата.
Страни като Австралия, ЮАР и Колумбия, както и някои американски щати, все още се борят с бързо променящата се действителност.
Управляващите там продължават да не разбират напълно икономическите и социални рискове, свързани с идеята, че бъдещето не може да бъде като миналото.
17:08 | 12.09.22 г.