Петдесет нюанса петрол

Възходът на американския добив на шистов петрол през последните няколко години доведе до промяна в глобалния петролен пазар, а САЩ започнаха да оспорват ролята на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) по отношение на ценовото регулиране. Тази промяна създаде впечатлението, че цените на петрола ще останат завинаги балансирани, тъй като всеки скок в стойността на петрола се компенсира от засилване на доставките на американския шист, пише Навар Алсаади за Oilprice. 

Цялостен преглед

Американските петролни доставки са се увеличили от близо 500 хил. барела дневно през 2010 г. до малко под 6 млн. барела дневно през 2018 г.

След петролната катастрофа в края на 2014 г. растежът на американския лек суров петрол преживя кратка пауза в периода 2015-2016 г., преди да се възобнови с още по-бързи темпове, достигайки нивата от миналата година.

Новите рекордни нива са впечатляващи, особено като се има предвид, че средната цена на West Texas Intermediate през 2018 г. беше 65 долара за барел в сравнение с 95 долара за барел в периода 2012-2014 г.

Повечето пазарни наблюдатели приписват тази силна производителност на шистовото гориво на подобрените технологии и практики при сондажната дейност.

Но едно по-задълбочено изследване на данните разкрива различна картина.

Анализът

Обликът на американската петролна индустрия, която преодоля срива на цените през 2014 г. чрез иновации и по-добра ефективност, е продукт на обединяването на различни петролни басейни под един чадър.

За да се разбере правилно въздействието на ценовия срив отпреди близо 5 години, трябва да се обърне внимание на шистовите басейни, оперативната дейност там преди и след кризата в цените.

Петролните басейни Bakken и Eagle Ford са идеален пример в случая. Това всъщност са най-старите петролни басейни в САЩ, като първият от тях е разработен още през 2007 г., а работата по втория започва през 2010 г.

Проучване на производителността на тези басейни през четирите години, предшестващи ценовата криза, и периода след нея предоставя важна информация за устойчивостта на американското шистово производство в условия на ниски петролни цени.

Производството в Bakken и Eagle Ford нараства с феноменален темп между 2010 и 2014 г.

Сондажната дейност в Eagle Ford за периода успява да достигне производствено ниво от 1,3 млн. барела на ден до 2014 г., докато тази при Bakken нараства до 1,08 млн. барела от 190 хил. барела през 2010 г.

След срива на цените в края на 2014 г. производственият растеж в тези два басейна продължава още една година, макар и с по-бавни темпове. Последва понижение, което приключи през 2016 г.

Във времето преди ценовата криза производството в Bakken и Eagle Ford нараства всяка година съответно със 600 хил. барела дневно и 700 хил. барела.

Стабилизирането идва през 2017 г., като комбинираният годишен темп на растеж достига 210 хил. барела, което е със 70% по-малко спрямо комбинираните нива на растеж преди ценовия срив.

Лошото представяне в тези две зони през последните няколко години очертава различна картина за степента на устойчивост на петролното производство в САЩ в условия на ниски цени.

Значителните производствени спадове през 2014-2015 г. дискредитират „технологичното развитие“ при сондажната дейност и нейната ефективност, възприети като основен стълб на мощта на шистовата индустрия.

Ако се обърне внимание и на други басейни, ще се види подобна тенденция.