През 133 г. пр. Хр. Рим е първият град в света с население от 1 млн. души. Макар че тази цифра може да изглежда малка сега, истината е, че съвременните мегаградове са само кратък миг от дългата история на човечеството, коментира VisualCapitalist.
Интерактивната визуализация, дело на Our World in Data, показва колко души са живели в градски зони във времето, както и мощното икономическо развитие по време на Индустриалната революция.
Етапите на урбанизация могат да бъдат разделени на две части.
1500-1900 г.
Повечето хора живеят на село до първата Индустриална революция. Градското население се е увеличило 4 пъти през тази период - от 4,1% до 16,4%.
Урбанизацията съпътства и оттеглянето от заетостта в земеделието, но започва да се случва едва през 20-и век.
1900 - досега
Благодарение на разширяването на глобалната икономика и населението урбанизацията се изстрела. Градското общество е скочило от 16% до 55% днес, тенденция, която се дължи както на раждаемостта в градските райони, така и на нарастващата миграция на хората от селските райони.
Този обрат между вековете се вижда изключително ясно, когато разгледаме изместването на населението:
Градовете, които никога не спят
През 1950 г. две трети от световното население живее в градски райони, но това разпределение може да се обърне само за няколко десетилетия. Почти 70% от света ще живее в градовете до 2050 г.
Общо 2,5 млрд. души може да се преместят към глобалните градски райони до 2050 г., а зашеметяващите 90% от този ръст ще се случи в Азия и Африка.
До този момент големи части от градското население ще бъде концентрирано в мегаградове, които са определяни като градове с поне 10 млн. души. Според прогнозите топ 10 на мегаградовете до средата на 21-и век ще бъдат Мумбай, Делхи, Дака, Киншаса, Калкута, Лагос, Токио, Карачи, Ню Йорк и Мексико Сити.
Къде е България?
Според данните през 1950 г. едва 27,58% от населението в страната живее в градски райони, а делът се изравнява на този в селските само 18 години по-късно.
Днес тенденцията е почти обратната. По селата живеят едва 25% от населението за сметка на 75% в градските райони. А до 2050 г. тази тенденция ще се засили и почти 85% от българите ще населяват градовете.