По време на Варшавския форум редица говорители от различни държави определиха „Северен поток“ 2 като заплаха за сигурността на Европейския съюз (ЕС) и НАТО, съобщава Euractiv.
Със старта на своето изграждане преди три години, руският газопровод влоши драстично вече напрегнатите отношения между Германия и Полша. Докато ЕС е объркан от настояването на Берлин строежът да бъде завършен, Варшава подчерта негативните последици за сигурността на ЕС, ако „Северен поток“ 2 започне да функционира.
Планираният газопровод, минаващ през Балтийско море, се очаква да бъде завършен през 2020 г., като разходите по конструкцията се оценяват на 10 млрд. евро.
При пълна експлоатация той ще доставя до 55 млрд. куб.м годишно природен газ директо до Германия, заобикаляйки неудобните Украйна и Полша, може би най-големите противници на проекта.
Варшава вижда в лицето на „Северен поток“ 2 заплаха за енергийната сигурност на континента.
Ако бъде завършен, газопроводът може да се превърне в политически инструмент в ръцете на Москва: „Самата преносна мрежа дава на Русия предлог да патрулира из цялото Балтийско море или да изпраща информация чрез нея“, смятат полските представители на форума.
Според тях фиброоптиката по газопровода има потенциала да се превърне в отлична инфраструктура за проследяване на движението на военноморските кораби в региона, което означава тежък удар върху сигурността на Източна Европа.
Полша припомни, че САЩ вече предупредиха за опасността от „Северен поток“ 2 и проблемите, които проектът може да създаде по отношение на разузнаването.
Дейността на руския военен флот в Балтийско море може да продължи да се увеличава под претекст, че охранява съоръжението. Подобно нещо се забелязва и в Азовско и Черно море.
Печалбата на Украйна от транзита на руски газ през страната е почти толкова голяма, колкото и военния ѝ бюджет. Ако горивото спре да тече през нейната територия, Украйна може отново да стане жертва на военно посегателство от страна на Русия.
Част от присъстващите на форума във Варшава определиха природния газ като оръжие за Москва, което има изключително широк обхват.
По време на срещата на върха в Брюксел през юли американският президент Доналд Тръмп обвини Ангела Меркел, че е оставила Германия да се превърне в „заложник“ на Москва.
Напрежението между Варшава и Берлин заради газопровода се усети и във вторник, когато полският президент Анджей Дуда направи официална визита в Германия.
След неговата среща с германския президент Франк-Валтер Щайнмайер Дуда отново призова за прекратяване на строежа на „Северен поток“ 2, като заяви, че проектът нарушава енергийния баланс на целия регион, като увеличава влиянието на един доставчик.
Паралелно със „Северен поток“ 2 руската компания „Новатех“ планира изграждането на терминал за втечнен природен газ в Германия, само на 140 км от Росток.
Въпреки това Берлин все още продължава да твърдим, че газопроводът не крие политически мотиви.
„Решението да купуваме газ е бизнес решение, а не политическо“, заяви Щайнмайер след срещата с полския си колега.
В същото време, заплашена от американските санкции, Германия се съгласи да увеличи вноса на втечнен природен газ от САЩ, за да балансира между Москва и Вашингтон.
Понастоящем в Конгреса на САЩ се обсъждат пет варианта за санкции срещу германски компании и други страни членки на ЕС, участващи в изграждането на „Северен поток 2“.
Ако поне един от тези варианти бъде приложен, партньорите от Западна Европа могат да се оттеглят от проекта, смятат експерти.
Съмненията по дострояването на газопровода се подхранват и от отказа на Дания да одобри маршрута на проекта, желаейки той да бъде преразгледан на европейско равнище.
Проучване, направено през май тази година, показва, че основните бенефициенти на „Северен поток 2“ са изпълнителните, наети за изграждане на газопровода, а не руската „Газпром“ или нейните акционери.
Тези компании-изпълнители включват “Стройгазмонтаж“ и „Стройтранснефтигаз“, притежавани от руски олигарси, близки до президента Владимир Путин.