ЕС трябва да премахне противоречията, за да постигне ново споразумение с АКТБ

Има добра новина за всички поддръжници на политиката за развитие: предподписването на споразумението от Котону ще остане във фокуса на Европейския съюз (ЕС), смята Фредерик Валие, генерален секретар на Съвета на европейските общини и райони (CEMR).

Според него локализирането на Целите за устойчиво развитие е приоритет, който е подкрепен от блока. 

Планът от Котону е своеобразно споразумение за партньорство между ЕС и страните от АКТБ (Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн), който изгражда „тясно партньорство въз основа на набор от принципи“: партньорите по споразумението са равнопоставени; държавите от АКТБ определят своите политики на развитие; сътрудничеството не обхваща само правителствата, но и местните органи, гражданското общество, частния сектор, както и икономическите и социални партньори; договореностите за сътрудничество и приоритетите варират в зависимост от аспекти като равнището на развитие на държавите.

Това споразумение ще остане в сила до началото на 2020 г., след което всички договорености ще изгубят своята тежест.

На 28 септември Европейската комисия (ЕК) обяви, че ЕС и АКТБ стартират преговори за ново споразумение за партньорство, което ще продължи до 2030 г.

„Амбицията е днешното партньорство да се преобрази в модерна политическа рамка, насочена към постигането на целите за устойчиво развитие“, споделят от ЕК в своя официален сайт.

Държавите от ЕС и АКТБ представляват повече от половината от всички държави, членуващи в ООН, и обединяват над 1,5 милиарда души.

Всъщност планът „2030“, който ще бъде в основата на европейските помощи за развитие през следващите години, осигурява централна роля на местните и регионалните власти. За разлика от Целите за устойчиво развитие на хилядолетието, този план набляга върху значението на местното му прилагане и необходимостта от включване на всички участници.

Заради това местните и регионалните власти работят съвместно, за да спечелят признание за своята роля и в резултат на това повечето от 17-те точки от Целите за устойчиво развитие до 2030 г. са свързани с градовете и регионите.

Именно те са в най-удобна позиция да разработят и предложат стратегии за местно развитие в координация с всички партньори от обществото и частния сектор.

Тази важна роля на местните власти е ясно изразена в новия Европейски консенсус за развитие, приет преди година, който потвърждава решението на ЕС за овластяване на местната управа в страните партньорки.

Освен това сътрудничеството между градовете се споменава ясно като начин за предоставяне на помощ, която ще допринесе за локализирането на Целите за устойчиво развитие.

Споразумението между ЕС, от една страна, и АКТБ, от друга, задава обща рамка на техните отношения, чиято цел е да се ограничи съществено бедността във въпросните региони, както и постепенното интегриране на тези държави в световната икономика.

Действията на ЕС след споразумението, обаче изолират техните правителства.

Тези правителства не присъстват в редица ключови въпроси в стратегията за предоставяне на помощ на европейския блок.

Това споразумение ясно посочва, че местните и регионалните власти имат допълваща роля и следователно трябва да бъдат информирани и включени в консултации, да получават финансова подкрепа, както и да взимат участие в изпълнението на проектите и програмите.

Друго скорошно противоречие при международните договорености от ЕС относно ролята на местните и регионални власти в плана „2030“ и нейния превод е предложението на ЕК е за Многогодишна финансова рамка (МФР).

Тази рамка определя таваните за общия годишен бюджет на ЕС. В нея се посочва колко средства общо и колко средства за различните области на дейност може да използва блока всяка година, когато поема правно обвързващи задължения за период по-дълъг от 5 години.

МФР най-вероятно ще включва и нов инструмент за развитие и обвързване със съседските страни.

Въпреки че в предложението се споменава ролята на местните и регионалните власти по различни въпроси, никъде не се казва как точно ще ги подкрепи ЕС. Това е още една стъпка назад в сравнение със сегашния ангажимент по Споразумението от Котону.

Време е европейските институции да разберат, че градовете и регионите са релевантни, когато става въпрос за предоставяне и обединяване на всички Цели за устойчиво развитие.