Светът се фокусира върху ядрен Иран, но защо не и върху ядрен Израел?

Публична тайна е, че Израел е една от световните ядрени сили. Защо обаче на Израел му е позволено да притежава ядрени оръжия и техни носители, докато светът се опитва да попречи на Иран да се сдобие с такива, пита ДПА в свой материал, цитиран от БТА?

Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху години наред гръмогласно предупреждава за програмата на Иран за ядрени оръжия, играейки ролята на самотния глас в пустиня, който отваря очите на наивния свят за истинските намерения на Техеран. Това, което 68-годишният премиер не споменава е, че самият Израел е ядрена сила, въпреки че никога официално не е признавал, че притежава такива оръжия.

В продължение на години Израел водеше преднамерено политика на неяснота, за да избегне конфликт относно ядрената си програма. По оценки на авторитетния Стокхолмски международен институт по проблемите на мира, Израел разполага с 80 ядрени бойни глави.

Лауреатът на Нобеловата награда за мир Шимон Перес, който почина през 2016 г., е смятан за бащата на израелската ядрена програма.

С помощта на Франция той постави нейното начало преди около 60 години с целта да се създаде върховното отбранително оръжие за малката 9-милионна държава във враждебната заобикаляща я среда, както и за да е сигурно, че няма да има втори Холокост.

Водиха се шест войни в Близкия Изток, откакто Израел беше създаден през 1948 г., и състоянието на враждебност продължава с двама от непосредствените ѝ съседи - Сирия и Ливан. Иран също многократно призовава към унищожението на страната.

Когато Израел беше подложен на голям натиск от сирийските сили по време на Войната от Йом Кипур през 1973 г., според някои съобщения министърът на отбраната Моше Даян е приканвал министър-председателя Голда Мейр да обмисли употребата на ядрени оръжия. Мейр категорично му отказала, твърди министерски съветник от онова време, който разкри това в интервю, публикувано през 2013 г.

В пустинята Негев, на около 200 км северно от пристанището Ейлат, се намира „текстилната фабрика в Димона“. Според сайта GlobalSecurity.org това е мястото, където екип от около 2700 души произвежда плутония за ядрения арсенал на Израел, достатъчен за 10 ядрени бойни глави на година.

През 1986 г. Мордехай Вануну, работил като техник там, разкри тайната на Израел в интервю за британския вестник Sunday Times.

През 2006 г. израелският премиер Ехуд Олмерт разбуни духовете, когато намекна по време на интервю, че Израел има ядрени оръжия.

„Иран открито, категорично и публично заплашва да заличи Израел от картата... Те се стремят да притежават ядрени оръжия също като САЩ, Франция, Израел и Русия“, каза той пред германска телевизия.

Ефраим Аскулай, изследовател в Института за изследвания на националната сигурност в Тел Авив, разглежда това като еднократен гаф, а не като смяна в „политиката на неяснота“, която намалява напрежението и заплахата от надпревара в ядреното въоръжаване с арабските съседи.

Признаване от Израел би довело, според Аскулай, до протести с дестабилизиращ ефект върху региона. Обратно, отричане от страна на Израел би намалило способността му да възпре атака.

За разлика от Иран, Израел не е подписвал Договора за неразпространение на ядрените оръжия и от чисто формална гледна точка това значи, че не е в нарушение на важно международно споразумение, казва той. В същото време Иран го е подписал и многократно го е нарушавал.

Аскулай прогнозира, че няма да има промяна в израелската ядрена политика в обозримо бъдеще, но отбелязва: „Израел многократно е подчертавал, че сериозно би обмислил да подпише Договора за неразпространение, ако постигне мирно споразумение със съседите си“.