Най-богатият 1% от хората ще контролира две трети от световното богатство до 2030 г. Това става ясно от доклад на Библиотеката на Камарата на общините на Обединеното кралство, цитиран от британския вестник Guardian.
Според данните продължаващото акумулиране на средства в ръцете на елитите ще предизвика все по-нарастващо недоверие и гняв през идното десетилетие, освен ако не бъдат предприети мерки за възстановяване на баланса.
Ако тенденциите, наблюдавани от финансовата криза през 2008 г. насам продължат, то най-богатият 1% ще контролира 64% от световното богатство до 2030 г. Дори и като се вземат предвид ефектите от кризата и измерването на активите в дългосрочен план, най-богатите отново ще притежават повече от половината средства в света.
От 2008 г. насам благосъстоянието на най-богатия 1% нараства средно с по 6% на година – по-бързо от 3-те процента годишно за останалите 99% от населението на света. Ако тенденцията се запази, най-заможните хора ще притежават общо състояние равно на 305 трлн. долара. В момента притежанията им са в размер на около 140 трлн. долара – т.е. повече от двойно увеличение.
Според анализа концентрирането се дължи на неравенството в доходите, по-високите лихвени проценти върху спестявания при най-богатите и акумулирането на активи. То е следствие и от инвестирането на средства във фирми, акции и други финансови активи с висока доходност.
Вестник Guardian цитира и британско проучване на агенция Opinium, според което избирателите намират голям проблем във влиянието, упражнявано от най-богатите. На въпрос кой ще има най-много власт през 2030 г. мнозинството от участници (34%) са посочили свръхбогатите, а 28% са отбелязали, че това ще са националните правителства. Признак за намаляващите нива на доверие е и фактът, че допитаните са заявили, че изпитват страх от последствията от неравенството в доходите, които могат да бъдат нарастваща корупция (41%) или неправомерно влияние на най-богатите върху политиките на правителствата (43%).
Проучването е по поръчка на Лиам Бърн, бивши британски министър от Лейбъристката партия, като надеждата е, че по този начин ще бъде оказан натиск за предприемането на действия в глобален мащаб по време на предстоящата среща на страните от Г20 в Буенос Айрес през ноември.
„Ако не предприемем действия за пренаписване на правилата, по които нашите икономики работят, то тогава се обричаме на бъдеще с постоянно неравенство“, заяви той.