Колко дни може да работи дадено правителство, ако най-богатият човек в страната му плаща за него? За да отговори на този въпрос, Bloomberg представя данните за 2018 г. от индекса си Robin Hood.
Изданието е разгледало 49 страни (без България) с различни политически режими и видове разходи, както и най-богатите лица във всяка една от тези страни, чието общо богатство възлиза на 911 млрд. долара, или 1% от световния БВП за тази година. След това сравнява нетното им богатство към края на декември 2017 г. с дневните разходи за управление на всяко едно правителство. Изданието отбелязва, че само в четири от 49-те страни най-богатите хора са жени: в Ангола, Австралия, Чили и Холандия.
Ако хипотетично на всички правителства им свършат ресурсите незабавно и активите на най-богатия гражданин бъдат ликвидирани и дарени на правителството, индексът оценява колко дълго това „финансиране“ няма да позволи на съответното правителство да спре работата на администрацията си. Оценките са базирани на индекса на Bloomberg за милиардерите и на данни на Международния валутен фонд.
От индекса се вижда, че най-богатият човек в Кипър – Джон Фредриксен, може да поддържа работата на правителството в продължение на 441 дни. Очаква се държавните разходи за 2018 г. да бъдат 23,6 млн. долара на ден, а тъй като страната има малко население и съответно малки разходи за социално осигуряване, благоприятна данъчна политика и икономика, фокусирана върху туризма и услугите, Кипър би се възползвал най-дълго в света от най-богатия си човек, чието състояние възлиза на 10 млрд. долара.
За сравнение, най-скъпите за управление правителства са на Япония, Полша, САЩ, както и Китай, където Джак Ма – 16-ият по богатство човек в света със своите 47,8 млрд. долара, може да спаси Комунистическата партия само за 4 дни.
Джеф Безос не би се справил много по-добре дори със своите 99 млрд. долара. Тъй като държавните дневни разходи на САЩ са най-високите в индекса Robin Hood, най-богатият човек в света ще може да помогне на правителството си само 5 дни, подобно на Хю Гросвенър във Великобритания и Дитер Шварц в Германия.
Разбира се, оценяването на държавните разходи за всички страни и какво биха направили те със свободните пари е трудно, защото трябва да се вземат под внимание множество съображения, отбелязва изданието. Някои от тях може дори да нямат разходи по същество – т.е. бюрокрация – или пък да зависят малко или много от определени политики, което означава, че може да харчат повече за транспорт и по-малко за отбрана например, и т.н. Това, което се вижда от индекса обаче, отбелязва изданието, е, че повечето западни страни няма да могат да удържат фронта твърде дълго, дори с помощта на най-богатите си граждани.
12:42 | 10.09.22 г.