Когато хиляди иранци се стекоха по улиците на страната в началото на годината, за да протестират срещу корупцията в правителството и разорената икономика, властите в Техеран се обърнаха към добре познат наръчник. Властите спряха Telegram – платформа за съобщения, използвана от над 40 млн. иранци. Instagram и други социални медии скоро последваха същата съдба.
Намеренията на властимащите са ясни: да блокират достъпа до дигиталните платформи, използвани от протестиращите, за да не се разпространява информация за бунтовете. Репресиите от страна на правителството обаче получават подкрепа от изненадващ източник – санкциите на САЩ, коментира Foreign Policy.
Наложени с цел да изолират и накажат иранското правителство за лошото му поведение, санкциите са се оказвали полезни и в миналото. Според експерти те са помогнали на Иран да приеме ядрената сделка от 2015 г. В замяна Иран се съгласи да ограничи програмата си за ядрени оръжия, а САЩ отмениха много от мерките през 2016 г. Значителен брой санкции обаче останаха, някои от които блокираха достъпа на Иран до американски технологични компании и техните продукти.
Иронията се крие в това, че правителството не е единственият сегмент на иранското общество, ударено от тези мерки. Такива са и иранските граждански организации, които разчитат на технологиите в опита си да оформят едно по-отворено общество. Според иранските технологични активисти над 100 дигитални услуги са засегнати от мерките.
Списъкът включва основен софтуер на Adobe за създаването на PDF документи, с които се обявяват места за протести; софтуер за разработка на Android приложения, които иранските програмисти могат да използват за създаването на приложения за заобикаляне на местния контрол върху интернет; продукти на Google, като Google App Engine и Google Cloud, и не на последно място – антивирусни програми.
„Постоянно казваме на американското правителство: тези санкции вредят на хората“, казва Амри Рашиди, изследовател на интернет сигурността в Center for Human Rights in Iran.
Рашиди и група технологични активисти притискат правителството на САЩ да издадат т.нар. общ лиценз за предоставяне на продукти за комуникационни технологии на Иран без да има опасения от глоби или нарушаване на санкции.
Засега обаче американското правителство остава глухо за тези молби. Напротив, вместо да облекчи санкциите, Вашингтон вероятно ще наложи допълнителни такива. Наскоро финансовото министерство на САЩ наложи нови ограничения върху Техеран, насочени към индустрията му с балистични ракети.
Експерти по санкциите в министерството от дълго време проучват въпроса как по-добре да предоставят комуникационни технологии на Иран и предлагат изключения, които биха позволили на компании като Google и Apple да навлязат на иранския пазар. Тези усилия обаче в най-добрия случай срещат смесен успех.
През 2013 и 2014 г. администрацията на Барак Обама издаде два общи лиценза, които имаха за цел да насърчат износа на комуникационни технологии към Иран и да не позволят на санкциите случайно да помогнат на иранските управници да задушат свободата на изразяване.
Google и Apple скоро направиха магазините си за приложения достъпни за иранските потребители, но американските компании не бързат да споделят приложенията си там отчасти заради проблеми с обработката на плащания от Иран. Според Питър Харел, бивш служител на министерството, спомогнал за изготвянето на лицензите, финансови ограничения върху иранските банки затрудняват американските компании, които не искат да предлагат само безплатни услуги в Иран. „Нито една реално не е измислила как да прави пари“, казва той, сега старши изследовател в Center for a New American Security.
Още повече усложнява нещата и фактът, че за да избягат нарушаване на санкционния режим, американските компании трябва да са сигурни, че услугите им не се използват от иранското правителство.
В същото време Техеран има свободата да задушава тези дигитални услуги, които съществуват в страната, например Facebook и Twitter. След като протестиращите излязоха на улицата, правителството активизира тези си усилия.
Telegram – приложението за криптирани съобщения, се оказа основно бойно поле в настоящата битка. Приложението ползва криптиране от край до край, което обещава неприкосновеност срещу държавното разузнаване, и има популярна услуга с канали, през които множество потребители могат да се абонират за новини и друга информация.
Блокирайки услугата, Техеран ефективно спря достъпа до най-популярния инструмент в страната за разпространяване на информация – както в Иран, така и извън страната.
На теория иранските потребители могат да се прехвърлят на Signal – друго подобно приложение, което предлага дори по-висока степен на защита от Telegram, за да се заобиколи държавния контрол. То обаче като цяло е недостъпно в Иран – според технологичните активисти невинаги и ненавсякъде е налично, тъй като Google не разрешава на иранците да използват услугата Google App Engine.
Signal разчита на нея, за да прикрива онлайн трафика си към страни, които се опитват да блокират приложението. За да го спрат, авторитарните режими трябва да блокират изцяло Google, а това е изключително непривлекателна опция. Техеран обаче не е изправен пред подобен проблем – Google го реши от името на режима, като сам блокира услугата от страх да не наруши американските санкции.
Активисти искат от Google и други технологични компании да приемат по-малко консервативна интерпретация на американския санкционен режим, но казват, че срещат опозиция от страна на адвокатите на компаниите.
Още по-голям проблем се оказва политиката. „Никой не иска да го гледат като човек, който премахва санкциите и е мек спрямо Иран“, казва Морад Горбан, директор на държавните дела и политиката в Public Affairs Alliance of Iranian Americans.
20:30 | 13.09.22 г.