Акциите носят печалба, но от време на време човек може да претърпи сериозни загуби заради тях. Държавните облигации са сигурни, но няма да ви направят богати. Жилищата? Оказва се, че те обединяват най-доброто от двата свята, пише Quartz. В богатите страни в много дългосрочен план инвестициите в жилища носят по-голяма възвращаемост от акциите, а в същото време са слабо волатилни като облигациите.
Това е заключението в нов доклад на икономисти от University of California-Davis, University of Bonn и германската Bundesbank. Анализаторите са извлекли множество данни за годишната възвращаемост по съкровищни бонове, държавни облигации, акции и жилищни имоти от 1870 до 2015 г. за 16 страни, включително САЩ, Германия и Япония. Базата данни е първата по рода си.
Според анализаторите в средностатистическа развита страна годишната възвращаемост от жилищата през периода е била малко над 7%, коригирана спрямо инфлацията, а възвращаемостта от акциите е била малко под 7%. В същото време рискът, свързан с жилищата, е много по-малък. По стандартните показатели за несигурност жилищата носят половината от риска от този на акциите, а са и по-малко рискови дори от облигации.
Макар че жилищните имоти се представят по-добре от акциите като цяло, има големи различия между 16-те страни. С 3,3% най-голямата възвращаемост, която човек би получил от инвестиции в жилища в сравнение с акции, е във Франция, където фондовите инвестиции са особено ниски заради унищожителната Втора световна война, вълната от национализация на частните компании след войната и петролната криза от 60-те.
Времената напоследък са по-благосклонни към акциите. От 1980 г. насам годишната възвращаемост от акциите в 16-те страни е 10,7% спрямо 6,4% при жилищните имоти. Анализаторите отдават този спад на срива на цените на жилищата в Япония след 90-те и по-бавния растеж при жилищните имоти в Германия. В същото време акциите в скандинавските страни като Швеция, Норвегия и Финландия експлодираха.
Въпреки това дори от 1980 г. насам, коригирани спрямо риска, жилищните имоти отново се справят по-добре от акциите. Коефициентът на Шарп е популярен показател за инвестиционна възвращамост, който взима предвид волатилността на акциите. Метриката е полезна за инвеститорите, които искат висока възвращаемост, но не искат балансът им да стане твърде нисък. Съгласно коефициента от 1980 г. насам жилищните имоти се оказват по-добрата инвестиция в 14 от 16 страни в проучването.
Едно ограничение на анализа е, че не включва данъците. Анализаторите оставят встрани имотните данъци, тъй като те често са сложни, а ставките варират дори в рамките на страните. Освен това има сложни изключения от данъците за някои видове жилища. Въпреки това анализът все пак предлага бегъл поглед за евентуално влияние: включването на данъците може да намали възвращаемостта от жилищата с един процентен пункт спрямо акциите, което все пак ги прави по-добрия избор, взимайки предвид и риска.