Синът беглец и преди очакван наследник на покойния либийски лидер Муамар Кадафи планира своето завръщане, предава Bloomberg.
Сейф ал-Ислам е решил да се кандидатира на президентските избори и вижда "добри шансове да спечели, тъй като всички големи племена го подкрепят“, казва Абдел Маджийд ал-Мансури, който ръководи борда за икономическо развитие на Либия през 2011 г. и негов приближен. „Хората са разочаровани. Дори онези, които са срещу стария режим, ще застанат до него, тъй като той не се връща, за да представлява стария режим. Той се връща с план за бъдещето на Либия“, допълва ал-Мансури.
Повечето анализатори на Либия не са съгласни и смятат, че няма шанс Сейф ал-Ислам да победи на президентските избори тази година. Въпреки това завръщането на лоялни на Кадафи лица на политическата арена шест години, след като подкрепяното от НАТО въстание доведе до смъртта му, показва дълбочината на обществения гняв заради несигурността и икономическия упадък в преди богатата износителка на петрол. Това ще подхрани международните опасения за разпространението на бойци на ИДИЛ в Северна Африка и вълната от мигранти към Европа.
„Това е признак, че поддръжниците на Кадафи се мобилизират, опитвайки се да вземат думата за пръв път от 2011 г.", казва Исандър ал-Амрани, проектен директор за Северна Африка в International Crisis Group. “Нещата в Либия стават все по-сложни“.
След отстраняването на Кадафи Либия бе разединена от десетки милиции и конкурентни администрации на изток и в Триполи. Междуособиците удариха доставките на петрол – най-важният източник на доходи за Либия, за почти две години. Макар че доставките бяха възстановени, икономиката на страната е унищожена.
Сделката на ООН за обединение от 2015 г. не успя да преодолее разделението в страната. Правителството, което бе спуснато в Триполи, водено от Файез ал-Саррадж, не успява да наложи властта си върху въоръжените фракции и администрацията на изток.
Макар че Саррадж продължава да бъде признаван на международно ниво, мирният процес бе обявен за мъртъв от Халифа Хафтар – командир на самобитната Либийска национална армия, която контролира голяма част от богатия на петрол изток. Опитът на Хафтар да стане военен лидер на Либия на изборите обаче се провали, докато той се опита да спечели подкрепа извън избирателната си база.
„Изгубихме доверие във всички политически фигури в парламента“, казва Уахийд Джабу, служител в търговската камара в Триполи. „Либийците сега живеят в бедност. Банките са празни. Хората не мога да купуват лекарства, храна или нещо друго. Има недостиг на бензин, токът спира, прекъсвания на водата и несигурност като цяло“, допълва той.
В този мрачен политически пейзаж идва Сейф ал-Ислам. Нищо не се чува директно от него, но човек, идентифициран като говорител на семейството, обяснява за списание Egypt Today плановете му за изборите. Мансури, който сега живее в Турция, ги потвърждава, макар да не изпада в подробности.
45-годишният Сейф ал-Ислам, получил образованието си в Лондон, бе заловен през 2011 г. от бунтовниците, а Международният наказателен съд издаде заповед за негов арест същата година заради обвинения в престъпления срещу човечеството по време на бунтовете срещу баща му. Той така и не беше екстрадиран. През 2015 г. съд в Триполи го осъди на смърт за престъпления, извършени по време на революцията, но през юни похитителите му обявиха, че е бил освободен.
Не е ясно дали ал-Ислам е изправен пред неуредени обвинения, които биха го дисквалифицирали, а местонахождението му остава неизвестно. Според Мансури той комуникира с него чрез посредник.
Изборите ще бъдат проведени през 2018 г., ако конкурентните фракции договорят плана. В реч от 17 декември Хафтар заяви, че ще отговаря само пред либийския народ - сигнал, че може да се кандидатира. Очаква се Саррадж да се включи, както и други популярни фигури от преходния период.
Имайки предвид, че Саррадж е смятан за наложен отвън, ООН ще проведе национална конференция, която ще събере по-широк кръг от обществото, за да се приеме нова сделка. Това е деликатен балансиращ акт в страна, където мнозина искат либийско решение, докато в същото време се оплакват, че международната общност им е помогнала да отстранят Кадафи, а след това ги е оставила сами да се оправят с хаоса.
„Международната общност нямаше човек, който да може да обуздае грабителите“, казва Карим Мезран, старши изследовател в Rafik Hariri Center for the Middle East в Atlantic Council. “Не казвам, че изборите ще доведат до решение, но може да се окажат последният опит за това. Ако не успеят, Либия ще се превърне в нова Сомалия, разцепена, с градове държави и милиции“, допълва той.
На улицата нещата се управляват от лидерите на местните милиции, контрабандистите и царете на черния пазар. Това кара либийците да обмислят преди невъобразими избори, включително сина на бившия им лидер.