„Муджахидините на народа" (МН или Организацията на муджахидините на иранския народ - "Муджахидин халк") са решителни и отдавнашни противници на иранския режим.
Във вторник президентът на Иран Хасан Рохани прикани Франция да възпрепятства дейността на иранска "терористична групировка", базирана във Франция и замесена според него в неотдавнашните демонстрации в Иран - ясен намек за "Муджахидините на народа", пише в свой анализ AFP, цитирана от БТА.
Зараждане в Иран
Създадена през 1965 г. с цел да свали режима на шаха, а после ислямския режим, организацията, изградена върху марксистки и ислямски идеи, се оформи при разцепване на националистическото Движение за освобождение на Иран, оглавявано от Мехди Базарган. Повечето й основатели умират в затворите на Мохамед Реза Пахлави.
След кратък период, в който след ислямската революция от 1972 г. действа легално, през 1981 г. МН е обявена извън закона след жестоко смазана въоръжена демонстрация.Изгнаници
През юни властите заявяват, че муджахидините са извършили бомбения атентат срещу седалището на Партията на ислямската република, в който загинаха 74 души, включително вторият човек в йерархията на режима - аятолах Бехещи.
Прогонени от Иран, те намират убежище на различни места по света и по-специално във Франция, където се настаняват в Овер сюр Оаз, недалеч от Париж, заедно с лидера си Масуд Раджави, който създава Националния съвет за съпротива на Иран (НССИ).
През 1986 г. Масуд Раджави е експулсиран от Франция с оглед политиката за сближаване с Иран.
Въоръжени операции
Муджахидините избират за своя база Ирак, който воюва с Иран, и се сражават на страната на Саддам Хюсеин, заради което властите в Техеран и до днес ги наричат "предатели".
През 1988 г., в края на иранско-иракската война (1980-88), групировката се впуска във военна офанзива срещу Иран и поема контрола над редица градове по границата. Нападението обаче е изцяло осуетено от иранските въоръжени сили.
През 1989 г. начело на МН застава Мариам Раджави, нарекла се "Слънце на революцията". Често сравняват организацията със секта, в която съпрузите Раджави играят ролята на гурута. През 1993 г. Мариам Раджави оглавява НССИ.
Създадена през 1987 г. като въоръжено крило на МН, Армията за национално освобождение на Иран поема отговорност за редица операции на иранска земя, извършени най-вече през 1993 г. - нападения срещу петролопроводи и мавзолея на имам Хомейни, близо до Техеран. Приписват ѝ десетки убийства.
След свалянето на Саддам през 2003 г. муджахидините са разоръжени и събрани в лагера Ашраф, североизточно от Багдад. През февруари 2012 г. те приемат да напуснат лагера и се настаняват близо до Багдад, после - през май 2013 г., напускат Ирак и заминават за Албания по искане на американските власти и на ООН.
Публична дейност
През 2003 г. Мариам Раджави е арестувана във Франция сред общо 160 души, после освободена след двуседмични протести от страна на нейни привърженици, двама от които се решиха на саможертва. Мащабното разследване във връзка с подозрения в терористична дейност бе прекратено през септември 2014 г. поради липса на престъпление.
През януари 2009 г. МН бе заличена от списъка с терористични организации на ЕС, в който се намираше от май 2002 г.; САЩ я извадиха от своя списък през септември 2012 г.
През юли 2015 г. Мариам Раджави издигна глас по-специално срещу споразумението за иранската ядрена програма, сключено между великите сили и Техеран. През октомври 2015 г. тя обвини международната общност в "снизходително" отношение към Иран, що се отнася до смъртните присъди.
От своя страна Иран протестира през юли 2016 г. пред Франция срещу годишната сбирка на МН в Париж - Техеран обвинява организацията, че "ръцете ѝ са изцапани с кръвта на иранския народ".
20:31 | 13.09.22 г.