И последните данъчни убежища, които се опитват да се противопоставят на глобалните мерки срещу укриването на данъци, вече се поддават на политическия натиск след скандала с Досиетата Панама (Panama Papers), съобщават от организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), цитирани от FT.
Според организацията през миналата година е постигнат "значителен напредък", тъй като в „черния списък“ на офшорните центрове, които отказват сътрудничество, вече няма значителни дестинации.
ОИСР посочва, че в този списък вече фигурира само една държава – Тринидад и Тобаго, която не е спазила международните стандарти за прозрачност. Там обаче финансовият сектор не е голям и не се смята, че това крие съществен риск.
Според изчисления на Организацията чрез данъчни амнистии държавите членки са събрали допълнителни 85 млрд. евро от разкрити данъци. Около 500 хил. данъкоплатци са разкрили офшорни активи в такива фирми.
Фрапиращ пример е Индонезия, която не членува в ОИСР. Там са декларирани скрити активи за 336 млрд. долара.
Засилването на прозрачността е в резултат от нарастващия натиск върху данъчните убежища, който започна по време на световната финансова криза. Нов тласък беше даден през миналата година, когато бяха публикувани т.нар. Панамски документи на юридическа кантора, която е съдействала на клиентите си да избягват данъци чрез офшорни компании.
С нови ангажименти се намалява риска данъчни убежища като Панама, ОАЕ и Бахамите да привличат пари от други офшорни центрове, които са приели по-строги правила.
Изданието припомня, че след публикуването на Досиетата Панама Г-20 поиска от ОИСР да изготви списък на данъчните убежища преди срещата на високо равнище на лидерите на най-богатите държави през юли 2017 г.
Черният списък трябваше да включва държави, които не са отговорили поне на два от три критерия: да са поне до голяма степен съвместими при обмен на данъчна информация при поискване, да са поели ангажимент за автоматичен обмен на информация и ангажимент за обмен на информация на многостранна основа.
Според ОИСР всички финансови центрове са се договорили за автоматичен обмен на информация и са подписали или са поискали да подпишат многостранния договор за изпълнението му.
Четири държави вече са въвели и законите, необходими за изпълнение на ангажиментите. Така от септември те ще могат да предават банкова информация на чуждестранни данъчни органи.
Според активисти обаче критериите не са достатъчни за постигане на пълна прозрачност, а САЩ са на практика „слонът в стъкларския магазин“.
ОИСР признава, че САЩ не са се съгласили да се ангажират да се присъединят към "общия стандарт за отчитане", както се нарича инициативата за автоматичен обмен на данни, но ще продължат да обменят информация по собствените си правила, регламентирани със закона за данъчно съответствие на чуждестранните сметки.
15:43 | 13.09.22 г.