Въпреки огромните си петролни залежи и забележителен икономически растеж Нигерия изпитва трудности с изкореняването на бедността през последните три десетилетия, разказва Quartz.
Това показва проучването на Световната банка Atlas of Sustainable Development Goals за 2017 г., според което 35 млн. повече нигерийци са живеели в крайна бедност през 2013 г., отколкото през 1990 г. Атласът проследява напредъка на страните в изпълнението на 17-те цели за развитие, поставени от ООН, например намаляване на икономическото неравенство, използване на чиста енергия и степен на грамотност.
От десетте най-населени страни в света, за които има данни, само Нигерия отчита ръст на броя на гражданите си, които живеят в крайна бедност през периода на проучването. Атласът определя като „крайна бедност“ живота с по-малко от 1,90 долара на ден.
Макар че тази все по-висока стойност може да бъде свързана с нарастващото население на Нигерия (населението се е увеличило от 96 до 174 млн. души между 1990 и 2013 г.), това не е единствената причина за наличието на крайна бедност в страната. Всички 10 най-големи страни в доклада на Световната банка също отчитат ръст на населението през този период с изключение на Русия. Увеличението с 81% на населението на Нигерия е засенчено от това в Етиопия, която отчита растеж от 96% през същия период.
Напредъкът на Нигерия е значително затруднен от неспособността да насочи огромното петролно богатство към гражданите си. Това се потвърждава от последния доклад на базирания в Лондон мозъчен тръст Legatum Institute, който измерва „доставянето на просперитет“ на гражданите в сравнение с реалното богатство на страната. От 38-те страни в проучването Нигерия е на 26-то място, като според доклада страната „доставя недостатъчно“ просперитет на гражданите си.
Вина имат корупцията и липсата на компетентност, а миналата седмица послужи като поредното напомняне за това колко много струват злоупотребите в страната. Имейлите, изтекли от антикорупционните организации Global Witness и Finance Uncovered, предполагат, че 1,3 млрд. долара, платени от петролните гиганти Shell и Eni през 2011 г. за привлекателно, но неразработено нигерийско петролно поле, така и не са влези в обществения фонд, за който са били предназначени. Вместо това почти всички пари (почти половината от тазгодишния държавен бюджет за образование) са разпределени като рушвети сред високопоставени държавни служители.