Вероятно заради настоявания от страна на администрацията на САЩ в последното си изявление големите икономики в Г20 се отказаха от стандартното си обещание да „избягват всички форми на протекционизъм“. Заслужава си да помислим защо изобщо си заслужаваше такова обещание да се прави – и да се спазва, коментира BloombergView.
Причината със сигурност не е, че правителствата винаги държат на думата си. От години те отстъпват от ангажимента си да поддържат пазарите отворени – и отчасти по тази причина перспективите пред световната търговия вече изглеждаха слаби. Но тези прогнози ще се влошат още повече, ако правителствата, водени от САЩ, сега се отнесат към протекционизма като към политика, която открито възприемат.
По време на възстановяването от последната глобална рецесия обемът на световната търговия нарасна по-бавно, отколкото трябваше. През последните четири години най-вече забавянето е особено ясно изразено. Да се достигне до причините за това не е лесно. Слабото търсене на инвестиции в резултат на необичайно тежкия срив е един от факторите. Но търговската политика е друга. От 2012 г. насам протекционизмът бавно върви нагоре.
Както винаги, традиционни мерки, като държавна помощ, стимули за износ и обществени поръчки, се използват за защита на местните производители. Освен това правителствата навсякъде използват нови изисквания за местно съдържание, дискриминирайки чуждите конкуренти. Според един анализ САЩ са повели тази тенденция след 2008 г., дори с привидно протърговска администрация начело.
Истинско клише по отношение на търговската политика е твърдението, че трябва да продължаваш да се движиш, за да не изостанеш, а опитът през последните няколко години защитава тази теза. Без големи нови споразумения като Транстихоокеанското партньорство – твърдо подкрепяно от бившия президент на САЩ Барак Обама, но отхвърлено от Конгреса – международната конкуренция намалява. Вместо този леко обезсилващ процес на свиване, президентът Доналд Тръмп сега обмисля фронтална атака срещу либералната търговия.
Въпреки че основният аргумент в подкрепа на свободната търговия напоследък не е на мода, той остава все толкова силен и прост. Конкуренцията е изворът на просперитета – а либералната търговия насърчава конкуренцията. Карайки производителите да бъдат по-иновативни, да се специализират и конкурират, икономиките стават по-ефективни. Ако този процес се спре, накрая хората като цяло ще са по-зле.
„Като цяло“ обаче не е от значение. Търговията включва победители и победени – което важи, между другото, и за технологичния напредък и за изцяло местната конкуренция. При всички положения най-мъдрото средство за защита е да се подкрепят работниците, които търпят цената на тази дислокация, особено чрез помощ за нови обучения и физическо преместване. Колкото повече се разраства икономиката, толкова по-лесно могат да бъдат откривани финансови средства за подобни програми. Алтернативата е порочен кръг от изчезнала конкуренция, потиснат растеж и застой на жизнените стандарти.
Промените в реториката са едно нещо, промените в политика – съвсем друго. Но ако действията следват думите, светът се намира в опасност. Ако Тръмп поведе правителствата към нова ера на отявлен протекционизъм, той ще нанесе огромни щети както на САЩ, така и на по-широката глобална икономика.
12:50 | 05.09.22 г.