Малините са буржоазни посеви, а пшеницата пролетарски – или поне така твърди политологът Джеймс Скот в книгата си от 1998 г. Seeing Like a State. Човек би си помислил, че Скот е отделил доста време, обмисляйки вкусовете. Всъщност обаче той подчертава връзката между това, което произвеждаме, и политическите и икономически структури, което прави производството възможно, пише икономическият редактор на Financial Times Тим Хафърд.
Пшеницата е пролетарски посев, казва Скот, защото си пасва добре с промишлените ферми. Прибирането на реколтата може да бъде механизирано. А това не е толкова лесно при малините, чиято грижа е най-добра в малките ферми. Те са трудни за отглеждане и събиране в индустриален мащаб.
Подобни различия преди са имали огромно значение. Свързваме изобретяването на земеделието с възхода на древните държави, но, както посочва Скот в предстоящата си книга – Against the Grain, от посевите зависят много неща. Пшеницата е много подходяща за подкрепа на държавните армии и данъчните инспектори: тя се събира в предсказуеми периоди и може да бъде съхранявана или конфискувана. При маниоката, например, нещата се случват по друг начин. Тя може да бъде оставена в земята и изкопана при нужда. Ако някой далечен крал иска да обложи с данък реколтата от маниока, войската му първо ще трябва да я открие и да я изкопае една по една. Земеделието направи възможно съществуването на силни държави, но то винаги се е основавало на зърното. „Историята не помни страни [станали велики чрез] маниоката“, пише той.
Технологиите, които използваме, винаги са влияели върху това кой какво получава – от изобретяването на плуга до създаването на YouTube, разказва Хафърд. Икономистите знаят това, но нашите аналитични инструменти не са подходящи да различават пшеницата от малините или маниоката. Брилянтността на брутния вътрешен продукт е начинът, по който успява да измери цялата икономическа стабилност по един и същ начин – но това, разбира се, е и слабост.
Въпреки това ние се опитваме. Много учени проучват дали страните с богати залежи на минерали – петрол, мед, диаманти, са склонни да се справят по-добре, или по-зле в резултат на това. Преобладава мнението, че съществува „проклятие на суровините“. Защо?
Понякога проблемът е достатъчно ясен – природните ресурси, например, поддържаха в продължение на 25 години гражданската война в Ангола, където правителството можеше да се финансира с петрол, а бунтовниците – с добив на диаманти. Понякога нещата не са толкова очевидни обаче. Валутата на една страна, която изнася ценна суровина, ще се засили, а това затруднява поддържането на устойчива индустрия, която не е свързана със самата суровина.
И все пак ни липсват статистически инструменти, за да нарисуваме убедителна картина на тези проблеми, колкото и важни да изглеждат те.
Нов доклад от екип на Масачузетския университет сега се опитва да проучи как комбинацията от продуктите, които една страна произвежда, може да повлияе на критичен икономически резултат: неравенството в доходите. През последните няколко години един от авторите – Сезар Идалго, се опитва да очертае това, което нарича „икономическа сложност“, използвайки статистически техники от физиката, а не от икономиката.
Сложността не е толкова праволинейна за измерване. Дали презастраховането за 1 млн. долара е по-сложно от втечнен природен газ, или компютърни игри за 1 млн. долара? Методът на Идалго разглежда износа на стоки на страната. Сложните икономики са склонни да изнасят много различни продукти, включително най-сложните. А сложните продукти обикновено се изнасят от само няколко икономики.
В предишен свой труд Идалго и колегите му показват, че икономическата сложност е свързана с богатството, но има икономики, които са впечатляващо сложни, но умерено богати (например Южна Корея), докато други са много богати, но не особено сложни (например Катар).
Този нов анализ открива връзка между неравенството и липсата на икономическа сложност, допълва Хафърд. При други равни условия най-простите икономики са склонни да имат най-високо ниво на неравенство, докато в по-сложните икономики неравенството е силно ограничено.
Да се върнем към малините и пшеницата. Или разликата между бизнес като петрола (който наема доста хора с високи заплати), текстилната индустрия (която генерира много работни места, но с ниско заплащане) или изработката на прецизни компоненти (което изисква висококвалифицирани и добре платени кадри). Икономиката, базирана на петрола, ще бъде склонна към по-голямо неравенство, а в базираната върху изработката на елементи равенството ще е по-силно.
Има и изключения обаче. Икономиката на Австралия е изненадващо проста благодарение на зависимостта от природените ресурси, но неравенството не е голямо. Мексико пък е на другия край – със сложна икономика, но и със силно неравенство.
Проучването отговаря на някои въпроси и повдига други. Дали обществата с неравенство са динамични и предприемачески, или нефункционаращи клиентелистки държави? Проучването предполага, че липсващото при тези въпроси е мярка за икономическа сложност.
А по отношение на финансовите услуги? Те изглеждат сложни, но и с високо ниво на неравенство – дали не са изключение от правилото? Данните на Идалго мълчат по тази тема. Но самият той не е убеден, че банкирането е особено сложно.
„Повечето страни имат финансови услуги“, казва той за Хафърд. „Но малко страни знаят как да създадат нови микропроцесори или нови лекарства“, допълва още той. По този показател, а и други, той смята, че финансовите услуги са по-необмислени отколкото смятаме. Може би. Ако е така, Ситито в Лондон има повече общо с петролните полета в Северно море, отколкото си признаваме.
05:01 | 06.09.22 г.