Трябва да призная, че твърдо вярвам в ползите от глобализация. Според мен постепенното обвързване на рeгиони, страни и народи е най-силното положително развитие на нашето време, пише бившият външен министър и премиер на Швеция Карл Билд за Project Syndicate.
Само че сега популист стана президент на САЩ, чиято предизборна кампания се водеше на платформата на радикалния икономически национализъм и протекционизъм. А в много страни в обществения дебат доминират разговорите за така наречените губещи или "лузъри" от глобализацията. В тези страни цари и усещането, че е необходима нова политика, за да се спре нарастващото популистко недоволство.
Когато съм се родил, населението на света е наброявало 2,5 милиарда души. Ясно си спомням времето, когато мнозина се опасяваха, че ще настъпи масов глад, че бездната между богати и бедни ще се разрасне, а също и че всичко в крайна сметка ще рухне.
Сега живеем в свят с население 7,5 милиарда души и въпреки това делът на хората в абсолютна бедност бързо намалява, а пропастта между богатите и бедните страни постепенно се свива. Средната продължителност на живота в света нарасна от 48 години до 71 години, макар че продължава да има съществена разлика между страните, а общият доход на човек от населението се увеличил с 500%.
Когато човек поглежда назад към последните 25 години, би могъл да заяви, че това е най-добрият четвърт век в историята на човечеството. От 1990 година делът на хората, които живеят в крайна нищета в развиващите се страни, е намалял от 47% до 14%, а равнището на детската смъртност - ключов показател - е спаднало два пъти. Никога досега светът не е виждал подобно нещо.
Също толкова положителна картина дават и други показатели. На бойните полета умират по-малко хора, отколкото през които и да било други исторически периоди, за които имаме данни. И буквално само преди няколко години делът на хората, които живеят в страни с повече и по-малко представителна форма на държавно управление, непрекъснато се увеличаваше.
Този впечатляващ напредък отчасти се обяснява с постиженията на науката и техниката. Само че поне в същата степен той се дължи на разширяването на икономическото сътрудничество под формата на международна търговия и инвестиции, а също и на доминиращия либерален ред, благодарение на който стана възможно положителното развитие на събитията. Казано накратко, глобализацията беше най-важната движеща сила през десетилетия на прогрес.
В наши дни международната търговия често погрешно бива обвинявана за затварянето на предприятия и изчезването на работни места в развитите страни. В действителност обаче изчезването на стари заводи е предизвикано преди всичко от новите технологии, които повишават производителността и увеличават богатството на нашите общества. Нарастването на неравенството, реално или въображаемо, също в много по-голяма степен е свързано с развитието на технологиите, а не на търговията.
Истина е, че днес няма толкова много фермери, колкото през последните десетилетия или векове; вярно е, че бяха затворени текстилните фабрики в Ланкашър, металургичните заводи в Питсбърг, въглищните мини в Дуйсбург; в безкрайните гори на Северна Швеция сега работят много по-малко хора. Децата на хората, които са били заети в тези отрасли сега са примамени от светлините на бързо растящите градове, където те заемат такива работни места, за които само преди няколко десетилетия дори не са могли и да си помислят.
За повечето хора по света животът преди глобализацията беше беден, брутален и кратък. При все това съвременните глобалисти превърнаха носталгията в боен рев. Те искат да направят Америка, или Русия, или пък исляма "отново велики". Всеки може би се обединява срещу другите, но всички заедно те се обединяват срещу глобализацията.
Икономическите условия, разбира се, са били по-неблагоприятни през годините след финансовата криза от 2008-а, но сега равнището на заетостта и икономическият растеж се повишават практически навсякъде. Реалният (с отчитането на инфлацията) брутен вътрешен продукт (БВП) в еврозоната нараства вече 15 поредни тримесечия и всички икономики от Европейския съюз се очаква да отбележат растеж през следващите няколко години. В същото време икономиката на САЩ е в добро състояние - безработицата е под 5%, а реалните доходи се повишават.
Разбира се, в много общества безспорно назрява усещането за културна несигурност, не на последно място, защото много хора бяха накарани да вярват, че външни сили, като миграцията, подкопават традиционните източници на мир и стабилност. На тях им се казва, че връщането под една или друга форма на трибализма е готов механизъм за решаване на проблемите. Тяхното митично племе е било велико в някое митично минало, така че защо да не опитат да го възкресят?
Такова мислене създава сериозни проблеми за най-уязвимите хора в света. Постигането на Целта за трайно развитие на ООН - да се премахне крайната бедност в света до 2030 година - изцяло зависи от продължаването на икономическия растеж за сметка на международната търговия, технологичните иновации и международното сътрудничество. Издигането на търговски бариери, навлизането в дигиталния меркантилизъм, а също и общото отслабване на либералния световен ред са все неща, които сериозно вредят на най-бедното население на Африка и други слабо развити региони, но пък в същото време никак няма да помогне на миньорите от Западна Вирджиния.
Силният винаги ще се оправи, но слабият ще носи бремето на носталгични протекционизъм, който ще унищожава плодовете на глобализацията. Тази година на Световния икономически форум в Давос китайският президент Си Цзинпин превъзнасяше достойнствата на глобализацията, а в същото време много западни бизнеслидери се разхождаха из залите, опитвайки се да изглеждат загрижени за съдбите на предполагаемите губещи от процеса.
Комунистите запазват вярата си в глобализацията, но капиталистите изглежда са я изгубили. Това е невероятно и напълно не отговаря на резултатите, които бяха постигнати, нито пък отговаря на сегашните факти. Имаме всички причини да запазим вярата си в ползата на процеса, който донесе на повече хора повече благоденствие, за каквото някой е можел да мечтае само преди няколко десетилетия. Не бива да се срамуваме да защитаваме глобализацията и да се борим с реакционната носталгия.
Ние можем да имаме по-светло бъдеще, но само ако не го търсим в миналото.
/БТА/