Следващата световна война

„Светът днес зловещо напомня за времето преди Първата световна война“.

Това мрачно заглавие се появи неотдавна в The Washington Post. Но дали е истина? Дали светът наистина е на прага на евентуална война? И къде ще започне тя?

Голямата война – другото название, с което е известна Първата световна война в чест на нейното продължение – затръшва вратата към това, което мнозина смятат за първата ера на глобализацията, пише управляващият редактор на The Daily Reckoning Браян Мейхър.

The Post пише: „От средата на 19-ти век до 1914 г. постижения като параходите, телеграфът, телефонът и Суецкият и Панамският канал драматично скъсиха разстоянията и засилиха комуникацията, а светът премина през период на бърза глобализация“.

Но в тази първа ера на глобализацията имаше недоволства, точно както и днес. И до август 1914 г. вече бе ясно, че германците в крайна сметка не са наистина граждани на света, а граждани на Германия, французите са граждани на Франция, а англичаните – на Англия.

Джош Файнман е главен глобален икономист на Deutsche Asset Management. Наскоро той публикува доклад, озаглавен Against Globalization: Déjà Vu?, в който казва:

Историята явно се движи на цикли. Не изцяло – не можеш да влезеш два пъти в една и съща река, казва Хераклит – но достатъчно близо, за да се очертаят значими паралели.

Файнман казва: „Модерната глобализация е била подтиквана от някои от същите сили, които действаха в епохата преди Първата световна война: нови технологии, нова свободна търговия, както и базирана на правила световна икономическа система, подкрепяна от водещата сила на деня, и период на общ мир сред големите страни“.

Но дали втората ера на глобализацията приближава края на силите си, пише Мейхър?

Втората световна война бе последната тежка битка на света – отминала преди 70 години. Елементите на глобализацията, която последва – масивно разширяване на международната търговия, икономическата интеграция, комуникациите – сега изглеждат като постоянна характеристика на международния живот.

Но същите тези глобалистични сили изглеждаха като постоянни характеристики на международния живот и преди август 1914 г. В навечерието на Първата световна война един водещ експерт дори злорадства, че заради съществуването на подобна икономическа взаимозависимост „никога няма да има друга война между европейските сили“.

Давайте, посмейте се. Този път е различно, ще си кажете. Разбира се, че е. Винаги е различно...

Както през 1914 г., откриваме, че силите на глобализма се отдръпват, коментира Мейхър. Британците гласуваха да излязат от Европейския съюз. Американците гласуваха Доналд Тръмп да стане президент. Националистически, анти-глобалистични движения са във възход във Франция, Италия, тук-там, навсякъде.

Много европейци отново заключават, че не са граждани на света или дори граждани на Европа, а просто французи, англичани, италианци... германци. Може би национализмът не е точно мъртъв, както предполагат вярващите в мирно сътрудничество между всички страни.

Това все пак означава ли, че в крайна сметка утре ще избухне Трета световна война?

Не. Но Първата световна война започна случайно. В Сараево е убита кралска особа. Поставени са ултиматуми, избрани са страни. Войските са мобилизирани. И без да се усетят кога се е случило, германците вече маршируват в Белгия, четири години по-късно вече има над 17 млн. убити, а войната, с която да се сложи край на всички войни, отстъпи място на мира, който да сложи край на всички помирения. Или поне така нарича френският министър-председател Жорж Клемансо катастрофалния Версайски договор, който води до Втората световна война.

Малцина наистина искат война през 1914 г. Но все пак я получават, казва Мейхър.

А кой може да твърди със сигурност, че подобен инцидент днес не може да доведе до друга голяма война на силите?

Русия отново е голямото страшилище. САЩ разположиха 4000 войници в Полша, точно до руската граница. Руските части, позиционирани в Прибалтика, са на един хвърлей разстояние от Санкт Петербург.

Може би някой ще го засърбят пръстите и ще дръпне спусъка един ден, сваляйки руски самолет по погрешка. Дали Русия ще отговори? Как? И дали САЩ ще отговори на този отговор?

Не е трудно да си представим спиралата на събитията след това. Никой не иска да мигне пръв.

Освен това напрежението в морето около Китай се засилва всеки ден. Териториалните спорове между Китай и съседите му, включително съюзници на САЩ, могат потенциално да доведат до инцидент с престрелка, който ще накара Чичо Сам да решава – дали да дойде и да помогне на съюзник, или да се отдръпне назад и да изгуби доверието на света.

А ако американските и китайските сили не започнат свой конфликт? Как ще реагира Тръмп? А китайският президент? Любовта е като войната, казва американският публицист Хенри Луис Менкен – лесно е да започнеш... но е много трудно да спреш.

Това бе големият урок на Първата световна война. Можем само да се надяваме, че това е урок, който няма да има нужда да учим отново, завършва Мейхър.