За Бразилия краят на света вече дойде

Краят на света вече дойде в Бразилия. Или поне това говорят хората, пише бразилският журналист Ванеса Барбара за New York Times. Конституционна поправка, приета от Сената миналия месец, е определяна като поправката „края на света“ от противниците ѝ. Защо? Защото последствията от нея изглеждат катастрофални – а и дълготрайни. Тя ще наложи 20-годишно ограничаване на всички федерални разходи, включително върху образованието и здравеопазването.

Правителството оправда мярката със сериозните бюджетни дефицити на Бразилия. Хората обаче не се хващат на това. Според социологическо проучване от миналия месец само 24% от населението подкрепя поправката. Бразилците завзеха улиците, за да изразят неодобрението си. Те, както обикновено, бяха посрещнати със сълзотворен газ и тълпи от полицаи. Гимназиалните ученици окупираха 1 000 училища в знак на протест.

Правителството не се отказва от намеренията си. Поправката „краят на света“ е просто една от много неолиберални мерки, прокарвани от президента Мишел Темер. Би трябвало да буди тревога фактът че Темер може да предприеме много подобни реформи, особено имайки предвид, че повечето от тях – включително ограничението върху бюджета, са в противоречие с програмата на последния човек, който за разлика от Темер всъщност победи на последните президентски избори.

Миналия август президентът Дилма Русеф от Работническата партия беше свалена от поста заради обвинения, че е манипулирала държавния бюджет. Веднага след като Темер, който беше вицепрезидент на Русеф, пое поста, той обяви серия от неолиберални политики. Той все още не се отказва от тях, заявявайки, че се възползва от своята непопулярност, за да приложи непопулярни мерки, пише Барбара.

Бюджетната поправка, подобно на много от политиките на Темер, ще навреди на най-бедните и най-уязвимите граждани на Бразилия пред следващите десетилетия. Това не е просто позиция на левите опоненти на президента. Филип Алстън, специалният докладчик на ООН по крайната бедност и човешките права, наскоро каза, че мярката ще „установи неадекватни и бързо намаляващи разходи за здравеопазване, образование и социално осигуряване, като така поставя цяло поколение в риск стандартите за социална защита да паднат много под сегашните“.

Алстън добави, че законът ще постави Бразилия в „безпрецедентна социално ретроградна категория“. Което сякаш е точно това, което Темер и поддръжниците му искат.

В допълнение към ограничаването на разходите Темер предложи реформа на пенсионната система в Бразилия. Предложението му определя минимална пенсионна възраст от 65 години в страната, където средностатистическият бразилец се пенсионира на 54 години. Законът ще изисква поне 25 години вноски в системата на социалното осигуряване както за мъжете, така и за жените.

Има добри причини защо Бразилия досега не е приемала подобни закони, пише Барбара. Макар че средната продължителност на живота в Бразилия е 74 години, страната е една от държавите с най-голямо неравенство. В 37% от районите в Сао Пауло например хората са с продължителност на живота под 65 години. Числото е още по-малко за бедните в селските райони.

Някои от икономическите планове на Темер дори не се свързани с бюджетния дефицит. Отново миналия месец, малко след като бе прието бюджетното ограничение, правителството предложи трудов кодекс, който ще позволи сделките между работодателите и профсъюзите да надделяват над трудовите закони. Новото предложение ще увеличи максимално позволените работни часове до 12 часа дневно и намалява регулациите върху заетостта на временните работници. Бизнес общността похвали плана. Профсъюзите са вбесени.

Друг приоритет на Темер е познат като закон за аутсорсинг. Той бе предложен за пръв път през 2004 г., но не бе приет заради съпротива на профсъюзите. През април 2015 г. бе ратифициран от долната камара на Конгреса и сега чака разглеждането му от Сената. Законът ще позволи на компаниите да аутсорсват работни места на трети лица, дори когато са част от основния им бизнес. Съгласно сегашните правила компаниите могат да аутсорсват само „несъществени“ позиции, а „основните“ служители трябва да бъдат наемани директно от компанията. Това означава, че те имат всички права и свободи, определени от закона, като платен отпуск, майчинство и годишни бонуси.

Предвид всичко това не е изненадващо, че администрацията на Темер е толкова непопулярна: според социологическо проучване от декември 51% от бразилците определят управлението му като „лошо“ или „ужасно“, а само 10% го одобряват. Темер, който пое властта заради импийчмънта на Русеф, бе признат за виновен, че е нарушил финансовите граници на кампанията и бе замесен в един от много корупционни скандали в страната.

Въпреки това новото правителство вече е получило пълна подкрепа от няколко организации, сред които Бразилската федерация на банките, Световната Търговска организация, Националната конфедерация на индустриалците и още много други. Явно поне за някои бразилци краят на света е началото на златна възможност, завършват Барбара.