От стоките, напускащи заводите в китайските промишлени градове, до бензина в Европа и Америка - цените, които бяха ниски в продължение на години, най-накрая се вдигат. А това би трябвало да е добра новина, нали?
След период, в който централните банкери се измъчиха с дефлация и прибегнаха до странни техники като отрицателни лихвени проценти, лесният отговор е „да“, пише Bloomberg. Но дали бързият ръст на цените наистина означава, че светът най-накрая се е излекувал от Голямата рецесия, зависи от това, което ще се случи тепърва.
В оптимистичния вариант глобалната икономика сега бива ободрена от възстановяващите се цени на ключови суровини като петрол и желязна руда, а стабилният растеж в САЩ, чийто президент скоро ще стане Доналд Тръмп, ще подкрепи търсенето, заплащането и инвестициите навсякъде.
В друг сценарий обаче има редица политически рискове, като се започне от самия Тръмп и се стигне до потенциални гафове около излизането на Великобритания от Европейския съюз, а рефлацията (стимулиране на икономиката чрез увеличаване на паричното предлагане или намаляване на данъци - бел. ред.) може да притисне потребителските разходи, без да подкрепи заплащането и инвестициите.
„Част от оптимизма на финансовия пазар е оправдан, но политическите рискове остават и ускоряването на глобалната инфлация вероятно ще се окаже краткотрайно“, казва Джанет Хенри, глобален главен икономист на HSBC в Лондон.
Доказателство за решителното изместване от опасната зона на дефлацията се появи в Германия във вторник, когато данните показаха, че цените за декември са скочили с цял процентен пункт до 1,7% - най-резкия ръст в историята. Това помогна и на инфлацията в еврозоната да се ускори с най-бързия си темп от 2013 г.
В Китай разходите за производство на стоки отчетоха най-бързото си повишаване от 2011 г. през ноември, а в САЩ – най-голямата икономика в света, инфлацията бе 1,4% на годишна база през октомври и ноември, също най-бързото ускоряване от 2014 г.
„Вярваме, че 2016 г. отбеляза края на глобалния дефлационен натиск, който преобладаваше през последните години“, пише Майкъл Шол, главен изпълнителен директор на Marketfield Asset Management в коментар за клиентите си. А това със сигурност е резултат, за който централните банки и правителствата копнеят.
В последните глобални прогнози на HSBC растежът и инфлацията всяка година от 2016 г. до 2018 г. става по-висок. Банката прогнозира, че инфлацията в развитите страни ще достигне 1,9% следващата година, което до голяма степен е в съответствие с дефиницията за ценова стабилност на много централни банки.
В Япония, където борбата срещу дефлацията е особено силна, централните банкери стават все по-уверени, че подобряването на глобалната картина ще им помогне.
„Очаквам Япония да направи голяма стъпка напред към край на дефлацията тази година с по-силна увереност от преди“, каза гуверньорът на Японската централна банка Харухико Курода на парти по случай Нова година на Японската банкова асоциация в сряда.