Ако 2016 г. бе годината на шоковете, какво ли ще ни донесат следващите 12 месеца?
По дефиниция изненада е нещо, което единодушието не очаква. Редовното проучване сред мениджърите на глобални фондове, изготвено от Bank of America Merrill Lynch (BAML), сочи в какво вярват най-много хората, пише Economist. След победата на Доналд Тръмп на изборите в САЩ инвеститорите очакват по-силен икономически растеж, ускорена инфлация и по-големи печалби. Те инвестират сериозно в акции и имат много по-слаба от нормалното експозиция към облигации.
Затова не е много трудно да предвидим каква може да е първата изненада. Очакванията за ефективност на фискалните политики на Тръмп са изключително високи. Прилагането на подобни политики обаче отнема известно време, а и междувременно те може да бъдат заобиколени от Конгреса (особено тези по публичните разходи). Освен това, заради демографията и мудната производителност, на новата администрация може да ѝ е доста трудно да ускори икономическия растеж до 3-4%. В крайна сметка нито фискалните, нито паричните стимули не успяха да постигнат много със застоя в Япония.
Печалбите на американските компании, които се понижаваха през 2016 г., като че ли ще се възстановят, особено ако новата администрация понижи корпоративните данъци. Но предвид факта, че пазарът е оценяван на циклично коригирано съотношение на цена спрямо печалба от 28,3 пункта, според оценка на Роберт Шилер от университета Йейл, много от добрите новини може вече са били отразени в цените. Съотношението, което осреднява печалбите през последните 10 години, е със 70% над дългосрочното средно ниво.
Междувременно Федералният резерв предвижда три увеличения на лихвените проценти през 2017 г., което вероятно ще накара долара да поскъпне още повече (и да намали печалбата от чужбина в доларово изражение за американските мултинационални компании). Затова сред изненадите може да се окаже и не толкова силно представяне на Wall Street през 2017 г.
Вследствие на това втората изненада може да бъде по-силно от очакванията представяне на държавните облигации. Доходността по 10-годишните американски държавни ценни книжа (ДЦК) вече се доближава до върха на диапазона от 1,5%-3%, в който се търгува през последните години. Разходите за заеми в частния сектор, включително корпоративните облигации и ипотеките с фиксиран лихвен процент, са склонни да се променят в съответствие с доходността по ДЦК. По-високи разходи за заеми ще имат обратен ефект върху икономическата активност. В резултат на това резкият ръст на доходността на облигациите често се самокоригира, тъй като по-слабите икономически данни обикновено понижават доходността.
Третата потенциална изненада за годината може да дойде от Европейския съюз (ЕС). Най-голямата тревога на фондовите мениджъри, анкетирани от BAML, е за разпадане на ЕС. В резултат на това те държат по-малко от обикновено европейски акции. Но ЕС може да премине през годината безболезнено, ако Марин Льо Пен бъде победена на президентския вот във Франция, а Ангела Меркел бъде преизбрана в Германия. Популизмът невинаги печели, както показа последният вот за президент на Австрия. Икономиките на еврозоната може да се разширят със значителните 1,6% следващата година, сочат прогнозите на ОИСР. Континентът може дори да се превърне в убежище предвид събитията на други места.
Друга потенциална изненада през 2017 г. може да дойде от големи пазарни сътресения. Има няколко подобни събития в миналото – от „flash crash“ (oт английски "светкавичен срив" - бел. ред.) до внезапни скокове в доходността на облигациите. Те явно са в резултат на компютърни програми, които предизвикват разпродажби, когато се достигнат определени ценови нива, както и отстъпление на банките от търговия, което прави пазарите по-малко ликвидни. Трилионите, които преминават през финансовите пазари всеки ден, са изкушаваща цел и за киберпрестъпноста.
Голямата новина на 2017 г. може да бъде необяснима (макар и временна) катастрофа на уязвим пазар, например корпоративните облигации с висока доходност.
Последната изненада може да дойде от златото. Определяне на целева цена на златото е безсмислено усилие. Човек може да разбере защо инвеститорите купиха злато, когато централните банки започнаха да разширяват балансите си след 2008 г. Но е по-трудно да се обясни защото цената скочи над два пъти за по-малко от три години, преди отново да се понижи от 2011 г. насам.
След като инфлационните очаквания на инвеститорите се повишиха след изборите в САЩ, можеше да се очаква и рали на златото. Вместо това то рязко поевтиня – може би защото инвеститорите възприемат метала като по-нисша алтернатива на поскъпващия долар. Златото обаче не е просто хедж срещу инфлацията, а се търси и в период на политически риск. А предвид факта, че администрацията на Тръмп очевидно се готви да преследва по-агресивен подход към Китай и Иран, лесно е да повярваме, че златото ще има не един и два бляскави моментa през 2017 г.
Още по темата вижте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria
18:07 | 12.09.22 г.