2016 г. скоро ще бъде история. Вижте кои са най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция на Investor.bg "Икономиката през 2016 г."
Изминалата 2016 г. бе поредната трудна година за енергийната индустрия. След двегодишен спад на цените на петрола Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и страни извън групата все пак договориха намаляване на добива, след което цените започнаха да се вдигат. Това обаче се случи едва в края на ноември.
Кои бяха най-големите печеливши и губещи в енергийния сектор през годината като цяло – коментар на Елън Уорд, историк и изследовател на енергийната индустрия, за Forbes.
Първо място сред печелившите: американските енергийни производители
Американските петролни и газови производители заемат първа позиция тази година, особено след като Доналд Тръмп, хладнокръвен поддръжник на местното енергийно производство, спечели изборите за президент на САЩ. Номинациите в кабинета му Рекс Тилърсън (главен изпълнителен директор на ExxonMobil), Рик Пери (бивш губернатор на Тексас) и Скот Пруит (главен прокурор на Оклахома) отразяват обещанията от кампанията му в подкрепа на местното производство на енергия.
Освен това ОПЕК и Русия предприеха стъпки да ограничат добива си. Това неизбежно ще отвори повече пространство на глобалния пазар за американска енергия, като производителите в САЩ са добре позиционирани, за да се възползват от това, след като тази година САЩ най-накрая сложи край на 40-годишната забрана за износ на суров петрол. Бъдещето изглежда светло за американските енергийни производители, които срещаха враждебност от администрацията на Обама и оцеляха при две години ниски цени на петрола.
Второ място: Китай
Китай печели през 2016 г., възползвайки се от ултраниските цени на петрола, за да запълни стратегическите си петролни резерви. Освен това, като позволи на получастните си рафинерии да купуват суров петрол извън правителствените договори, страната накара производителите в цял свят да се конкурират за Китай.
Въпреки разходите за транспорт Иран и Саудитска Арабия намалиха цените на суровия петрол за азиатските си клиенти тази година, а Русия подлъга китайските купувачи, приемайки юана за средство за плащане на суров петрол. Може да се наложи Китай да плаща повече за суров петрол следващата година, но със сигурност се възползва от всеки барел евтин петрол през 2016 г.
Трето място с равенство: Русия и Саудитска Арабия
Русия и Саудитска Арабия могат да бъдат смятани за победители, защото успяха да постигнат споразумение за ограничаване на добива на петрол след година трудни преговори. Това вероятно ще спре спада на цените на петрола през следващите шест месеца.
Но дали тези двама мегапроизводителя наистина искаха да спечелят през 2016 г., или по-скоро се подготвяха за по-дългосрочни печалби? 2016 г. за повечето може би е била просто спринт на 100 м, докато Русия и Саудитска Арабия вече тичат 400 м.
Губещите: Венецуела, Европа и Ирак
Венецуела е истинският губещ през 2016 г., тъй като ниските цени на петрол удариха страната толкова силно, че дори споразумението на ОПЕК за ограничаване на добива няма да помогне на увредената ѝ икономика – сега ударена и от хиперинфлация.
Страната има едни от най-големите петролни залежи в света, но заради комбинация от изключително погрешно държавно управление и скъп за експлоатация петрол, производството на суровината в страната спадна до историческо дъно през 2016 г. Тъй като президентът Мадуро продължава да се придържа към социалистически държавни принципи, които разрушиха икономиката на страната, дори умерено по-високи цени на петрола през 2017 г. няма да имат голямо значение за Венецуела.
Енергийната ситуация в Европа не се подобри през 2016 г., а континентът все още е в плен на руския природен газ и енергия. За кратък момент тази година изглеждаше сякаш руско-турският разрив може да сложи край на новия газопровод "Турски поток" (създаден да доставя дори повече руски природен газ на Европа). В този миг Европа може би имаше шанса да излезе от хватката на руския природен газ, създавайки много по-къс газопровод до Азербайджан.
Турция и Русия обаче преодоляха различията си, а строителството на тръбопровода ще започне през следващата година. Въпреки скорошното убийство на руския посланик в Турция от радикализирал се турски полицай, руската енергия ще продължи да тече през Турция.
Правителството на Ирак приключва 2016 г. в трудна позиция, тъй като не успя да убеди ОПЕК да получи изключение от намаляването на добива на петрола за 2017 г. Иракското правителство контролира пряко само част от петролните си полета – останалите се управляват или от Кюрдското регионално правителство, или от международни петролни компании чрез концесии.
Освен ако държавната петролна компания на Ирак не реши сама да реализира намалението на добива, тя ще трябва да намери начин да убеди или да принуди международните петролни компании и кюрдите да се включат към стъпката. Така обаче вреди на перспективите за бъдещи чужди инвестиции и изостря и без това напрегнатите отношения с кюрдите. Ирак се насочва към 2017 г. заседнал между чука и наковалнята, когато става въпрос за производството на енергия.
19:28 | 13.09.22 г.