Представителите на световния финансов елит няма как да избегнат нов призив да се обърне посоката на глобализацията в отстъпление. Предполага се, че западащата търговия би трябвало да е неблагоприятна тенденция, на която трябва да се намери решение. Но това предположение е в най-добрия случай опростенческо, пише Даниел Грос, директор на Center for European Policy Studies, за project-syndicate.org.
Проблемът лежи в липсата на разбиране за това какво движи растежа на търговията през последните няколко десетилетия. Със сигурност има усилия да се разбере сегашното забавяне. Последният доклад на МВФ за икономическите перспективи World Economic Outlook посвещава дори цяла глава по темата.
В него обаче не са идентифицирани нови значителни ограничения пред търговията. Вместо това, твърди МВФ, около три четвърти от забавянето на търговския растеж е в резултат на „цялостна слабост на икономическата активност“, особено при инвестициите. Според фонда „забавящият се темп на либерализация на търговията и възходът на протекционизма напоследък“ играят роля, макар и неизмерима.
Дори без да се разбира съвсем точно какво стои зад сегашните тенденции обаче докладът на МВФ призовава за действия, за да се съживи „непорочният кръг на търговия и растеж“. Очевидно вярата в търговията е много силно.
Доверието обаче е само част от проблема. Сляпата вяра в глобализацията накара много хора да я промотират твърде много, създавайки невъзможни очаквания за либерализация на търговията. Когато не бе отговорено на тези очаквания, много хора се почувстваха измамени и отхвърлиха свободната търговия.
Това не означава, че няма емпирична страна на либерализацията на търговията. Премахването на ограниченията позволява на страните да започнат да се специализират в сектори, в които са по-продуктивни, което води до по-висок растеж и жизнени стандарти за всички. И наистина, от 50-те до 80-те години процесът на разбиване на високите търговски бариери, издигнати по време на Втората световна война, донесе сериозни печалби.
Тези печалби в крайна сметка постепенно изчезнаха. Затова не е изненадващо, че в началото на 90-те години, когато митата и другите търговски бариери вече достигнаха много ниски нива, традиционните ползи от либерализацията на търговията до голяма степен се изчерпаха. Елиминирането на останалите малки ограничения няма особено влияние.
Това, което наистина има значение бе дългият две десетилетия бум на цените на суровините. Високите цени позволиха на големите износители на суровини да внасят повече и да преследват политики за ускоряване на растежа у дома – а това е от огромна полза за глобалния ръст. Нещо повече, тъй като суровините формират голям дял от световната търговия, вдигащите се цени насърчиха общия обем.
Вместо да признаят ролята на цените на суровините в подкрепа и на търговията, и на растежа в началото на новия век, повечето икономисти и политици отдават тези положителни тенденции на политики за либерализация на търговията. Така, те засилват идеята, че „хиперглобализацията“ е ключова за постигането на големи ползи за всички.
Растежът в резултат на по-високите цени на суровините обаче, за разлика от създадения такъв от премахването на търговските бариери, води до спад на жизнените стандарти в развитите страни, внасящи суровини, тъй като покупателната сила на работниците е намаляла. Нито един политик не е посмял да направи подобно разграничение. Затова когато служителите на една развита страна се оказват притиснати икономически, те заключават, че проблемът е глобализацията.
Ролята на суровините при последните трудности на служителите от развитите страни се отразява в различния им опит в САЩ и Европа. Тъй като САЩ произвежда голям част от петрола и природния си газ, ръстът на цените на суровините има по-малко влияние върху икономиката като цяло, отколкото в Европа.
Но за отделните работници влиянието на нарастващите цени на суровините е по-голямо в САЩ – не на последно място, тъй като в Европа високите данъци върху продажбите означават, че дори едно удвояване на цените на суровия петрол води до скромен ръст на цените в бензиностанциите. Само петролните производители и малък брой работници в сектора са спечелили от по-високите цени на петрола в САЩ.
Въпреки това по-скъпите суровини – и особено суровият петрол, създава илюзията за богатство на САЩ, които, за разлика от европейските страни, не усещат нуждата да увеличат производствения си износ, за да балансират външните си сметки. Затова САЩ позволиха на производствения си сектор да изпадне в застой, когато външният им баланс се влоши. В резултат на това американските работници са притиснати от две страни.
Всичко това се случва, докато в същото време се договаря Северноамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA). Макар че повечето проучвания показват, че нетната загуба на работни места в резулат на NAFTA е ограничена, моментът създава силното впечатление, че споразуменията за свободна търговия – и глобализацията като цяло, са лоши за американската работна ръка.
Когато през 2008 г. избухна глобалната финансова криза, унищожавайки стойността на къщите, което караше работниците да се чувстват богати, истинското бреме на ситуацията падна именно върху техните рамене. Поради това демагози като кандидата за президент на републиканците Доналд Тръмп спечелиха подкрепа с обещания за просперитет чрез протекционизъм.
Неразбрали причините за изключителния растеж в търговията през последните десетилетия, политическите елити се позоваха на глобализацията. Когато някой смята пропастта между обещанията – ясно изказани или не, и реалния опит на много работници, сегашната ответна реакция срещу отвореността на търговията не трябва да изненадва.
Има и добра новина обаче: ако спадът на обема на търговията се дължи на по-ниските цени на суровините, това до голяма степен е от полза на работниците от развитите страни. А може би това ще е достатъчно, за да се успокоят исканията за нови ненужни бариери върху търговията.
22:51 | 10.09.22 г.