Лилавият ориз от Хималаите, кайсиите без мъх от Киргизстан и зърната черен амарант от Андите са само част от храните, които ще могат да носят етикет за планински продукти. Това ще стане чрез програма, подкрепяща приходите на фермерите в отдалечените региони, съобщава Ройтерс.
Хората, опазващи по-голяма част от прясната вода в света и уникалното биоразнообразие на планетата, са изложени на натиск от нарастващия глад, климатичните промени и правителствената маргинализация, съобщи Организацията по прехрана и земеделие FAO.
Програмата на FAO Партньорство за етикетиране на планински продукти е малка крачка, която да подобри участта им, да запази вековните им традиции, посочва организацията на ООН.
Повечето планински продукти са с много високо качество, те са нишови продукти, отбелязва Розалаура Ромео, програмен служител към партньорската програмата за планински продукти, която обхваща над 250 членове, включително правителства и благотворителни организации.
Искаме да гарантираме, че могат да ги продават на една добра цена, казва тя пред фондация Thomson Reuters. Посредници транспортират продукцията от планините и докато тя стигне пазара, често е смесвана с подобни, но по-нискокачествени продукти от по-ниска надморска височина и така е продавана на същата цена, допълва тя.
Планинските фермери могат да получат само 10% от крайната цена спрямо 50% или повече - колкото получават фермерите от низините, допълва Ромео.
Етикетите за планински продукти са част от по-широката схема на партньорство за подпомагане на фермерите. Тя включва работа с търговци на дребно, за да получат фермерите по-добра цена за продукцията си. Освен това програмата проучва начини за намаляване на броя на посредниците при някои продукти, информира БТА.
Бедност
Над 900 млн. души живеят в планинските райони, където се намират около 70% от световните запаси на прясна вода и 25% от биоразнообразието на планетата, според партньорската програма.
Много от тези хора спадат към местните общности, които нямат достъпа до училища и болници, на каквито се радват хората от низините, посочва Ромео. Броят на хората, засегнати от глада в планинските райони в развиващите се страни, е нараснал с 30% след 2000 г. и сега засяга всеки трети в тези райони според FAO.
Много мъже са се преместили, за да си намерят работа, като са оставили жените да се грижат за земята.
Климатичните промени, донесли по-топло време, са нож с две остриета. В краткосрочен план те позволяват на някои общности да развиват селско стопанство на по-висока надморска височина и да отглеждат добитък. Те обаче носят и повече опасности от свлачища, наводнения, лавини, нередовно снабдяване с вода и нови болести по растенията и животните, отбелязва програмата.
"Планинските общности по света се сблъскват с едни и същи проблеми - миграция, бедност, пусти села", допълва Ромео.
"Етикетът е съдействие - няма да реши проблемите на планинците, но ще им помогне да продават продуктите си, да продължат дейността си и да получат достойна цена за труда си", допълва тя.
Етикетът, който ще бъде пуснат следващите няколко седмици, е разработен заедно със Slow Food - международното движение, което цели да се подобри живота на селскостопанските производители.
FAO ще пусне етикетите безплатно за дребни фермери или фермерски асоциации, които са в състояние да докажат, че продукцията им може да бъде намерена само в планината и има слабо въздействие върху околната среда.
Идеята отчасти се основава на националните паркове в Европа и Северна Америка, които разработиха етикети за продуктите си.
Схемата няма да замени официалните схеми за сертифициране като Fair trade, която също така цели да подобри живота и условията на труд на селскостопанските производители.
05:38 | 14.09.22 г.