Най-големият проблем пред глобалния паричен елит е държавният дълг. Той е твърде голям, расте бързо и няма как да бъде изплатен в реално изражение. Несъстоятелност, по-голяма от която и да е друга в историята от загуби за инвеститорите в размер на трилиони долари, рано или късно ще се случи, коментира американският адвокат и икономист Джеймс Рикардс за The Daily Reckoning.
Единственият въпрос е под каква форма ще се случи тази несъстоятелност. След като тя стане ясна, лесно е да се определи кои ще са победителите и губещите, както и приблизителният момент.
Първият мит, който трябва да бъде разбит е идеята, че светът „си е научил урока“ през кризата през 2008 г. и че системата е станала по-сигурна оттогава насам. Това не е вярно. Всъщност дългът се трупа от 2008 г.
Всичко, което се случи след кризата тогава е, че държавният дълг се използва като заместител за част от частния дълг, а в същото време частният дълг продължава да расте. Графиките по-долу показват размера на заемите и ценните книжа, но не включват междубанковото кредитиране или дериватите. Общият размер на дериватите, които представляват задбалансови дългови структури – както извънборсови, така и борсово търгувани, надвишават 1 квадралион долара (а това са хиляда трилиона)!