Икономическото чудо не съществува

Една от по-малко обсъжданите истини за икономиката е, че чудесата на растежа, колкото и добри заглавия да носят, са надценени. Това е позиция, която може да ни помогне да разберем по-добре перспективите пред развиващите се страни като Китай, коментира професорът по икономика в George Mason University и колумнист за BloombergView Тайлър Коен.

Повечето най-богати и най-добре управлявани страни в света са постигнали това си състояние със супербързи изблици на растеж. Дания, където доходите на глава на населението са на ниво от около 52 хил. долара и често се смята за една от най-щастливите страни в света, никога не е изживявала т.нар. икономическо чудо. Ако потърсите в Google какво означава този израз, първи отговор е проучване от 90-те години, фокусирано върху това как страната забавя темпа си на безработица, без да се разделя със социалната си държава.

Икономическата история на Дания е изключително скучна. От 1890 до 1916 г. растежът на глава на населението е около 1,9% годишно. Дания обаче постига положителен растеж около 84% от времето, без да изпада в дълбоки рецесии, сочи скорошно проучване на Лант Причет и Лорънс Самърс.

А може да вземем и САЩ, пише Коен, където доходите на глава на населението задминават Латинска Америка през 19-ти век, основно благодарение на застой в южния континент. Темпът на растеж в САЩ по това време обикновено е под 2% и дори по-ниско до 1860 г., което не е особено забележително по стандартите на днешен Китай или Индия – или дори за САЩ. Голямото предимство на Съединените щати е, че те избягват големи катастрофи за дълги периоди от време, с изключение на Гражданската война, и се развиват със сравнително стабилен напредък.

Застоят в Латинска Америка през 19-ти век, освен че губи ценно време, оставя голяма част от региона с по-слаба инфраструктура, слаби образователни системи и по-нефункционална политика. Всичко това прави бързото настигане по-трудно през 20-ти век.

Бавният растеж не означава, че САЩ и Дания са се провалили през 19-ти век. Трудно е за икономики на или в близост до технологичната граница бързо до подобрят жизнените стандарти, тъй като изобретяването на нови продукти обикновено е по-бавно от опитите да се навакса, заемайки технологии от по-богати страни. Подобно заемане на ноу-хау, заедно с износа и бързите инвестиции в образованието и инфраструктурата, е това, което по-късно позволява на азиатските тигри Япония, Южна Корея, Тайван, Хонконг, Сингапур и Китай да постигнат темпове на растеж от 8-10% годишно.

Ако си инвеститор, опитът на Дания и други „недраматични“ истории на растеж предоставят известни нишки за бъдещето на развиващите се икономики, коментира Коен. Моделът на растеж на Източна Азия, макар и забележителен, принадлежи на историята. "Бавно и стабилно" може да е единствената останала опция. По каквито и да е причини малко страни могат да увеличат образователните си успехи толкова бързо, колкото страните от Източна Азия. Търговският растеж, който преди задминаваше общия растеж на производството в края на 20-ти век, сега изглежда в застой. Много експортни отрасли са автоматизирани и затова не създават толкова много работни места за средната класа, колкото преди.

С други думи, днешният свят може да прилича на 19-ти век повече, отколкото последните няколко десетилетия. Това може да означава сравнително слаби темпове на растеж, значителна стабилност, малко – ако изобщо има, творчески алтернативи и време да се инвестира в институционално качество. Американската демокрация може би работи по-добре до началото на 20-ти век, отколкото по време на управлението на Андрю Джаксън, което помага на Америка да се справи с по-късните кризи.

Изумителното за 19-ти век е още, че някои икономики, например Китай и Индия, изостават. Техните икономики всъщност потъват за продължителни периоди от време. Имат лош късмет, преследват лоши политики и страдат от колониално и имперско потисничество. Чуждите владетели често се интересуват повече от контрола, отколкото от създаването на обществени блага за гражданите.

През следващото поколение развиващите се икономики може да се завърнат към тези модели от 19-ти век, завършва Коен. Те или ще се научат да се движат бавно и стабилно, или е много вероятно да тръгнат в обратна посока.