След това, което виждаме през последните години, можем да ползваме определението "плаваща икономика" - светът някак успява да се задържи на повърхността, макар че не се движи особено бързо, коментира Bloomberg.
Подкрепен от прекомерно предлагане на ликвидност от централните банки, светът успя да заобиколи множеството опасности и расте със стабилен, макар и незабележителен, темп от 2010 г. насам. Явно същото ще се случи и през предстоящата година, макар че растежът ще се забави заради британския вот да напусне Европейския съюз.
„Може да стигнем дотам да изгубим четвърт процентен пункт“ от световния растеж заради Brexit, заяви Дейвид Хенсли, директор на глобалната икономика за JPMorgan Chase & Co. в Ню Йорк. „Това не е достатъчно да ни изкара от диапазона от 2-3%, в който се намираме през последните години“.
Излизайки от най-дълбоката рецесия от Голямата депресия, бавното разширяване не успява да заличи продължаващата тревожност у потребителите и компаниите, засегнати от кризата. Това накара и двете групи да ограничат разходите си, което от своя страна забавя силата на растежа.
Търговските министри от страните в Г20, които се срещнаха в Шанхай в неделя, не видяха големи поводи за оптимизъм. Глобалните трансгранични инвестиции може да се понижат с 15% през тази година, тъй като търговията остава мудна, каза китайският министър по търговията. Представителите на Г20 заявиха, че ще засилят усилията си.
„Разширяването е разочароващо, то просто плава на повърхността“, каза Питър Хупър, главен икономист за Deutsche Bank Securities в Ню Йорк и бивш представител на Федералния резерв. То обаче е достатъчно, за да се намали безработицата, особено в САЩ, отбелязва той.
Въпросът е колко дълго това статукво може да се задържи. Централните банки вече тласнаха паричните си политики до границата на възможностите им, намалявайки лихвените проценти в някои страни под нулата и купувайки огромен обем държавни облигации.
Популисткият натиск, подхранен от стагниращите жизнени стандарти, нараства, което доведе до британския вот за напускане на ЕС и възхода на хора като Доналд Тръмп в надпреварата за президент на САЩ.
Финансовите министри изглеждат объркани, като понижаващата се доходност по облигациите сигнализира за нарастващ гняв сред инвеститорите за перспективите, докато поскъпващите акции предполагат липса на особени опасения.
Засега обаче плаването явно ще продължи, като това е най-видно в най-голямата икономика в света – САЩ. Изненадващият скок на заетостта с 287 хил. работни места миналия месец успокои страховете, че икономиката губи инерция след лошите данни за май.
БВП на САЩ нараства средно с 2,1% годишно, откакто рецесията приключи през 2009 г. Това е най-бавното разширяване след Втората световна война насам. Седем години по-късно то обаче все още продължава и вече е и четвъртото най-дълго.
Потребителите са в добра форма, а нетното богатство на домакинствата е почти достигнало рекордни нива, когато се измери спрямо разполагаемите лични доходи.
Банките са добре капитализирани и могат да устоят на силно свиване на икономиката, сочат последните стрес тестове на Фед, представени миналия месец.
Председателят на Фед Джанет Йелън и колегите ѝ се оказват между желанието да нормализират политиката, докато икономиката се възстановява, и опасенията, че подобен ход ще удари разширяването, укрепвайки долара.
След като повиши лихвените проценти в края на миналата година за пръв път от 2006 г. насам, централната банка отлага плановете си за второ повишение и явно няма да предприеме подобен ход преди декември, казва JPMorgan.
Една от причините Фед да се колебае е рискът намаляващата корпоративна печалба да накара бизнесът да ограничи инвестициите си и наемането на хора, което ще забави растежа.
Има вероятност британската икономика да се свие в началото на следващата година под влиянието на резултатите от референдума за членството ѝ в ЕС, смятат икономистите на Goldman Sachs Group. Английската централна банка тази седмица ще реши дали да намали лихвените проценти до рекорден минимум.
Останалата част на Европа също ще понесе удар, но ще продължи да се разраства. Международният валутен фонд (МВФ) в петък намали прогнозата си за растеж на еврозоната за 2017 г. до 1,4% от 1,6% през април, позовавайки се на британския референдум. Базираният във Вашингтон кредитор смята, че икономиката на региона ще се разшири с 1,6% през 2016 г.
Макар че не е забележителен, подобен стабилен растеж ще бъде подобрение спрямо 2012 и 2013 г., когато БВП се сви, докато регионът се бореше да удържи кризата с държавните дългове.
За разлика от САЩ, Европа остава обременена от лоши банкови заеми и висока безработица, които ограничават растежа. Това се компенсира от мащабните стимули на Европейската централна банка, които според МВФ трябва да бъдат разширени, ако инфлацията продължи да не се ускорява.
Усещането за плаване е налице и в преди бързо разрастващата се Азия. Макар че все още е най-бързо разрастващият се регион, слабото търсене на износа му, ниските цени на суровините и забавянето на Китай дърпат производството надолу.
Голяма част от забавянето се дължи на Китай, където рекордно ниските лихвени проценти и големите фискални стимули засега не получават сцепление. Очаква се БВП за второто тримесечие, което приключва на 15 юли, да забави разширяването на икономиката до 6,6%, което е в рамките на целта на правителството от 6,5-7%, но все пак остава най-слабото от глобалната финансова криза насам.
В Япония, където икономиката остава на дъното, властите също се борят със спада на йената с почти 20% спрямо долара тази година, което засилва натиска върху износителите.
Очаква се централната банка на Япония да представи нови стимули, когато се срещне на 29 юли, а правителството планира и друг кръг от фискални стимули.
Поглеждайки към световната икономика, главният глобален икономист на Citigroup Вилем Буйтер обобщава ситуацията с едно изречение: „Никой не е в особено силна позиция, но поне засега не е и в особена слаба“.
Повече за глобалния икономически растеж можете да разберете от видеото на Bloomberg
02:09 | 11.09.22 г.