Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) предупреди централните банкери и лидерите в цял свят да „действат сега“, за да предотвратят „упорито муден растеж“ и поредна икономическа криза. В същото време организацията понижи прогнозите си за глобалния растеж, съобщава CNBC.
В последния си икономически преглед, публикуван в сряда, организацията казва, че глобалният растеж „крета през последните осем години, като икономиките на ОИСР постигат среден ръст от едва 2% годишно, а развиващите се пазари се забавят, като някои изпадат в дълбока рецесия“.
Според ОИСР „цикълът на оптимистични прогнози, последвани от разочарования“ е накарал организацията да намали прогнозата си за глобалния растеж с около 0,3% за 2016 и 2017 г. спрямо последните очаквания от ноември. Сега организацията прогнозира, че глобалната икономика ще се разшири с 3% през 2016 г. и „със само“ 3,3% през 2017 г.
Главният икономист на организацията призова лидерите и централните банкери по света да предприемат действия, за да спрат „капана на нисък ръст“ от слаби инвестиции, недостатъчно търсене, безработица, исторически нисък растеж на глобалната търговия и „муден темп“ на структурни реформи.
„Политиките са изключително важен момент. Без цялостни, последователни и колективни действия, разочароващият и муден растеж ще се задържи, което все повече ще затруднява изпълнението на обещанията, насочени към днешните и бъдещите поколения“, казва главният икономист на ОИСР Катрин Ман в резюме на доклада.
„Продължителният период на нисък ръст доведе до самореализиращ се капан на слаб растеж. Бизнесът има малко стимули да инвестира заради недостатъчното търсене като у дома, така и в глобалната икономика, заради продължителните несигурности и забавения темп на структурни реформи“, предупреди тя.
„В допълнение на това, макар че прогнозите за нивото на безработица в ОИСР са за спад до 6,2% до 2017 г., 39 млн. души все още са без работа, което е с почти 6,5 млн. души повече от нивото преди кризата“, отбелязва Ман.
Вместо да отдава „капана на слабия растеж“ на глобалното демографско състояние, глобализацията и технологичните промени, Ман казва, че тези фактори могат да бъдат ползвани, за да се тръгне по друг път към растеж, такъв на „по-висока заетост, по-бърз ръст на заплащането, по-силно потребление“.
За да постигнат това, лидерите и централните банкери трябва да координират фискалните и структурните политики, вместо да разчитат на паричните като стимули, използвани от централните банки в САЩ, еврозоната, Великобритания и Япония, с цел насърчаване на икономиките към висок растеж.
„Паричната политика е основният инструмент, използван самостоятелно твърде дълго време. Опитвайки се сам да съживи икономическия растеж с малка подкрепа от фискалните и структурните политики, балансът на ползите спрямо риска се накланя“, казва Ман.
„Фискалната политика трябва да се разгърне по-всеобхватно“, казва тя. Ман отбелязва още, че правителствата може да се възползват от средата, създадена от паричната политика, например ниските лихвени проценти, за да „отворят ефективно фискално пространство“ и да харчат повече за „проекти и дейности с високи мултипликатори“, например материална и нематериална инфраструктура: дигитална сфера, енергетика и транспорт, както и образование и иновации.
Според икономиста в допълнение на фискалната политика са нужни структурни политики, „които да засилят пазарната конкурентоспособност, иновациите и динамиката, да увеличат уменията на пазара на труда и мобилността и да заздравят стабилността и функционирането на финансовия пазар“. Както показват стачките заради реформите на пазара на труда във Франция, реформите невинаги са лесни за правителствата и невинаги са приветствани с отворени обятия от обществото.
ОИСР предупреди, че политиците нямат друг избор освен да действат, за да предотвратят нова икономическа депресия.
„Необходимостта е спешна. Колкото по-дълго глобалната икономика се намира в капана на слаб растеж, толкова по-трудно ще бъде да се пречупят отрицателните вериги на обратна връзка, да се съживят пазарните сили и да се насърчат икономики към по-силен растеж. Отрицателен шок може да върне обратно света към поредна дълбока депресия“, казва Ман.
Малко преди представянето генералният секретар на ОИСР Анхел Гурия заяви пред Bloomberg TV, че перспективите „като цяло са доста посредствени, доста мрачни. Търговията се разраства с 2% до 3%, а би трябвало да го прави със 7%“.
Коментарите подчертават мудния растеж, докато много развиващи се пазари се борят със срив на цените на суровините. В същото време богатите икономики, като Европа и САЩ, не успяват да се завърнат към представянето отпреди глобалната финансова криза от 2008 г.
Гурия предупреди британските избиратели, че ако на референдума на 23 юни гласуват за излизане от ЕС, това ще удари икономиката на страната и ще изтрие потенциални приходи в размер на около едно месечно заплащане, сочат изчисленията на ОИСР.
Brexit е „заплаха, но най-вече заплаха за съществуването на Великобритания“, каза Гурия. „Това е нещо подобно на данък“, но такъв „за който не получаваш нищо насреща“.