Представителите на развитите икономики все по-често признават, че проблемите, пред които са изправени, изискват нов подход, който да наследи прекалено дългото използване на краткосрочни инструменти. Сигнали за това идват от различни източници, сред които посланията от срещата на Г-7 и последните преговори за гръцкия дълг, коментира Мохамед Ел-Ериан в статия за Bloomberg.
Отне доста време за избистрянето на това признание и, съдейки по липсата на достоверни и подробни планове за действие, ще отнеме още време, докато се стигне до прогрес, смята икономистът.
Преди срещата на Г-7 в Япония редица държави сигнализираха, че осъзнават необходимостта индивидуалните и единните им политики да се развият. Германия предупреди, че прекалено много се разчита на централните банки и призова за структурни реформи. Канада и Япония пък поискаха по-агресивно и креативно използване на фискалната политика. САЩ предупреди Япония да устои на изкушението за обезценяване на йената.
По-рано тази седмица европейските партньори на Гърция заключиха, че страната има нужда от облекчаване на условията за изплащане на дълга. Източник от Международния валутен фонд (МВФ), пожелал анонимност, заяви, че има консенсус, че гръцкият дълг е изключително неустойчив.
Тези ключови развития показват важна еволюция в нагласите, които по-решително се насочват към структурни реформи. Това пренасочване е задвижвано от три фактора:
- Разочароващия икономически ръст въпреки нестандартните парични стимули и в случая на Гърция - огромните спасителни пакети,
- Опасението, че ползата от неконвенционалната намеса от страна на централните банки е по-малка от риска от непредвидени негативни последици,
- Признанието, че политическият контекст става по-сложен на фона на набиращото инерция недоволство срещу статуквото и във властите, и в бизнеса.
Такова мислене би трябвало да доведе до прилагане на структурни реформи, насърчаващи растежа, данъчна реформа паралелно с по-малко строги бюджетни икономии, преструктуриране на дълга в много задлъжнели сектори и ефективно глобално координиране на политиките. Въпреки това преходът от все по-голямото осъзнаване към надеждни действия остава изключително накъсано.
В случая с Гърция например МВФ все още не е убеден, че мерките, одобрени от европейските кредитори на Атина, действително ще доведат до желания ефект при преструктурирането на дълга. В резултат на това фондът не е склонен да подкрепи със заеми споразумението, постигнато миналата седмица, казва източникът от МВФ.
Притеснителен аспект от структурните пречки пред растежа е, че колкото по-дълго те остават неадресирани, толкова по-надълбоко в системата се загнездват. Днешните проблеми пред ръста ще стават трудни за елиминиране, а потенциалът за ръст утре – подкопан. Това руши ефективността на каквито и да е ответни мерки, предупреждава Ел-Ериан.
Притеснителните последици за икономиката са допълнително усложнени от променливи политически условия. Движенията срещу т.нар. елити извличат полза от скорошната история на ограничен растеж, който слабо облагодетелства малка група от и без това вече заможни хора. Докато се чакат действия от страна на политиците, традиционните партии губят все повече подкрепа и се намалява шансът за надпартийно конструктивно вземане на решения.
Междувременно алтернативата – радикално прибягване до още по-екстремни политики, подкрепяни от движенията срещу статуквото – вероятно може да бъде овладяна от балансите в системата. Все пак опитът със СИРИЗА в Гърция представлява ярка илюстрация на ограничаващия ефект на механизмите за контрол между институциите.
Развитите икономики заслужават признание за желанието им да приложат голяма доза структурни реформи. Но с всяко изминало тримесечие изчакване да се въведат цялостни мерки се усложнява пътят за отстраняване на пречките пред растежа, а политическият контекст става все по-сложен.
05:33 | 06.09.22 г.