Иран трябва да се справи с проблемите в банковата си система и да засили законите за борба с прането на пари и финансирането на тероризма, ако иска да се свърже обратно към глобалната икономика, заяви вторият най-висш представител на Международния валутен фонд (МВФ) в интервю от Техеран.
„Най-доброто нещо, което правителството и банките могат да направят, е да повишат стандартите до международни нива и да се опитат да уверят отново чуждите партньори, банките и други, че е безопасно да се работи с иранските банки“, заяви Дейвид Липтън, заместник на управляващия директор на фонда Кристин Лагард, във вторник.
Въпреки че повечето санкции бяха вдигнати след ядрената сделка между Иран и световните сили, европейските кредитори казват, че правенето на бизнес е рисково докато американските търговски ограничения все още са налице, коментира Bloomberg.
Малко след като Липтън направи изказване пред централната банка на Иран, външният министър Мохаммад Джавад Зариф отново призова САЩ да дадат достатъчно гаранции на чуждите банки, които искат да работят със страната, съобщи държавната информационна агенция IRNA.
Ядрената сделка не възстанови изцяло отношенията между САЩ и Иран, накърнени от нападението срещу американското посолство в Техеран през 1979 г. В сила остават американските санкции за търговия с Иран, наложени заради ракетните му опити и подкрепата му на групировки, включително Хизболла и Хамас, които са определяни като терористични от Израел, САЩ и Европейския съюз.
„Кредиторите тук трябва да признаят, че чуждите банки ще вземат решения въз основа на оценките си по управлението на риска“, заяви Липтън, който е бивш специален сътрудник на президента Барак Обама. Той е първият висш представител на МВФ, който посещава Иран след революцията през 1979 г., посочва централната банка на Ислямската република.
Икономиката на Иран ще се разрасне с 4% през 12-те месеца до март 2017 г., а ръстът ще се забави до 3,7% през следващата, заяви още Липтън. Той похвали официалните представители за борбата им с инфлацията, но каза, че трябва да бъде направено още, за да се решат други проблеми, включително процента на необслужваните заеми.
Иранските банки имат третия най-голям дял от лоши заеми в Близкия изток след Либия и Йемен, показват данните на МВФ.
Липтън допълни, че централните банкери трябва да устоят на призивите да се помогне на кредиторите чрез увеличаване на ликвидността. „Макар че паричното разширяване, което помогна за преодоляването на периода на застой, очевидно е било полезно, напълно възможно е ликвидността и кредитирането да се разраснат твърде бързо, а трудно спечелените печалби при забавяща се инфлация да бъдат изгубени“, казва той в интервюто.
Подобряващото се управление и приватизация на държавните дружества ще помогнат на икономиката да стане по-конкурентна, каза още той. За да се насърчи частния сектор, Иран трябва да премахне ценовия контрол, да намали ограниченията пред търговията и да създаде по-благоприятна среда за инвестиции, производство и създаване на работни места каза Липтън.
Банковият сектор „трябва да бъде в позиция да подкрепи компаниите, които са най-печеливши и продуктивни“, допълва той.
04:46 | 06.09.22 г.