Едва ли има новина, свързана с последните драматични промени в плановете на Саудитска Арабия, която да не включва интригуващата фигура на Мохаммед бин Салман – престолонаследник и изгряваща звезда във все по-непредсказуемото кралство, коментира Guardian.
Внушителеният 30-годишен Бин Салман управлява екип от съветници и министри, които работят по величествения план Vision 2030 – създаден, за да подготви разглезените саудитци за живот след петрола чрез дивесифициране, приватизиране и модернизиране на най-голямата икономика в арабския свят.
Миналия уикенд последното парченце от пъзела на главозамайващата 15-годишна трансформация бе поставено на мястото си. Дългогодишният петролен министър Али ал-Наими бе заменен от Халид ал-Фалих, ръководител на държавната петролна компания Aramco и източник на 90% от приходите от десетилетия. За Aramco сега предстои едно от най-големите публични предлагания в историята.
Фалих ще ръководи министерството на енергетиката, индустрията и природните богатства. Осем икономически свързани портфейла бяха изменени, а други промени са свързани с финансовото управление и взимането на инвестиционни решения. „Тези хора са технократи на стероиди“, коментира експерт.
Възходът на бин Салман съвпада с промяна на властта от кралския двор към министерски съвет макар и все още под зоркия надзор на 80-годишния крал Салман бин Абдулазиз, който направи любимия си син министър на отбраната и ръководител на съвета за икономически въпроси.
Друга новост е по-голямата прозрачност в известната като непрозрачна система. Внимателно подбраните медийни сигнали се превърнаха във формалното стартиране на все още не съвсем ясен, но изключително амбициозен пакет от икономически реформи.
В първото си телевизионно интервю, макар и по реално семейната телевизия al-Arabiya, бин Салман заяви, че саудитците могат да живеят без петрол до 2020 г. Според анализаторите думите му са били зашеметяващи за зрителите.
Напоследък определенията за бин Салман са, че е амбициозен, работлив и отворен към дискусии. Чужденците са впечатлени от способността му да си играе със статистиките.
„Някои хора са внимателни, но и оптимистично настроени, защото той променя нещата“, казва саудитски бизнесмен. „Има обаче и цинично настроени, тъй като по-възрастните помнят други големи планове от миналото за отдалечаване на страната от петрола, от които в крайна сметка правителството се отказа. Затова има и усещане, че той е неопитен и може да не реагира на реалността“.
Тези критики важат и за войната в съседен Йемен, в която саудитците са обвинени за стотици убити хути. Самоувереност е новият лозунг на кралството у дома и из проблемния регион, където стратегическата конкуренция с Иран, която се отразява зле на вече волатилния петролен пазар, е основната тема.
Малко саудитци говорят отворено за наследниците на трона. На хартия първият престолонаследник на крал Салман и Мохаммед бин Найеф, министър на вътрешните работи, харесван от западните правителства заради фокуса върху тероризма. Много обаче вярват, че кралят в крайна сметка ще предаде властта на собствения си син – бин Салман.
Друго опасение е свързано с чуждестранните консултанти, които не са чувствителни към културните особености и кралската политика. „Мохаммед бин Салман е принц на войната и петрола“, казва Мадауи ал-Рашид, базиран в Лондон саудитски историк и силен критик на кралската фамилия. „Неговата все по-ярка звезда носи риск. Ако той се оказе успешен, ще бъде толериран. Ако се провали, ще бъде заменен като ал-Найеф ще стане крал“.
Образованите саудитци се чудят дали икономическите промени не трябва да имат и други последици. „Хубаво е да говорим за бизнес, инвестиции и живот без петрол“, казва раздразнен бизнесмен от Рияд. „Но какво се случва с политическите промени, правната система и социалните въпроси?“.
Субсидиите вече са орязани. А ако бъдат въведени данъци, за да се генерират приходи, тогава дали кралското богатство и привилегии ще бъдат премахнати? „Ако хората виждат, че всеки стиска зъби, тогава ще приемат данъците, докато не усетят, че някой друг не им взима хляба“, казва друг саудитец.
Най-голямата трудност за бин Салман вероятно ще бъде заетостта. Има огромна нужда да се намали зависимостта от чужденците и да се накарат младите саудитци да работят в частния сектор, а не да заемат непретенциозни и непродуктивни държавни позиции.
Принцът говори и за възможности за жените, но не казва нищо за край на отдавнашната забрана да шофират. Туризмът е определян като друг източник на средства и има разговори за разширяване на възможностите за забавления и почивка, но в страната реално дори няма кина, а стандартите за публичен морал са изключително строги. Твърдолинейни духовници, а може би дори съперници от кралския двор, внимателно следят развитията.
„Бин Салман е сравнително разумен и иска да промени кралството. Но е и ясно, че той не е икономически грамотен, липсва му опит в публичните политики, а и е заобиколен от хора, които го поощряват“, казва западен академик, поискал анонимност.
„Да, той работи усърдно, амбициозен е и не е крадец или престъпник. Очевидно има капацитет да накара нещата да се случват и е готов да поема рискове. Това е хубаво, за да се свършат нещата, но е и опасно в дългосрочен план“.