Инвеститорите – от малки германски вложители до глобални застрахователи, от дълго време се оплакват от използването на отрицателни лихвени проценти от централните банки, коментира Financial Times.
Сега обаче друга група усеща трудности заради отрицателните лихвени проценти – самите централни банки.
Понижаването на процентите в Европа и Япония налага натиск върху възвращаемостта на много централни банки – източник на приходи, използван, за да се покриват текущите разходи и да се предоставят приходи към финансовите министерства.
Анкета сред мениджърите на резерви в 77 централни банки, които общо са имали резерви на стойност 6 трлн. долара през миналия август, разкрива, че една голяма част от тях променят стратегията си за управление на портфейла, включително предприемайки стъпки към изкупуването на по-рискови активи.
„Централните банки трябва да запазят капитал, така че инвестирането в ценни книжа, което ги принуждава да губят пари, е нелогично“, казва Кристиан Дезигле, ръководител на отдела за централни банки и държавни и инвестиционни фондове в HSBC. “Те трябва да действат по-агресивно, за да генерират доходност и в някои случат поемат по-голям риск“.
Макар че централните банки са най-известни с определянето на лихвените проценти и печатането на пари, като цяло те са сред най-големите инвеститори. Общо те са управлявали резерви за 10,9 трлн. долара в края на миналата година, сочи Международният валутен фонд.
Сега, според анкета направена от търговския журнал Central Banking Publications и HSBC, мениджърите на резерви в централните банки осъществяват или „сериозно обмислят“ купуването на пакети от заеми, прекроени в гарантирани от ценни книжа активи, или изоставянето на валути, засегнати от отрицателните лихвени проценти.
Институции като Европейската централна банка и Централната банка на Япония въведоха отрицателни лихвени проценти, за да се справят със заплахата от дестабилизиращ пристъп на дефлация и да насърчат растежа.
Комбинацията от отрицателни лихвени проценти и огромни изкупувания от централните банки – т.нар. количествено облекчаване, е понижило възвращаемостта по финансовите активи. Някои държавни ценни книжа и корпоративен дълг с висок рейтинг сега се търгуват с отрицателна доходност, което означава, че инвеститорите, които държат активите до матуритета им, ще изгубят пари.
„Мениджърите на резерви са част от съпътстващите жертви на отрицателните лихвени проценти“, казва Джон Нюджи, основател на Laburnum Consulting и бивш мениджър на резерви в Централната банка на Англия.
„Те трябва да работят със света такъв, какъвто е, и се сблъскват със същите проблеми като всички останали. Но те добре знаят, че има много по-важни проблеми от възвръщаемостта по резервите им“.
В миналото централните банки имаха склонност да инвестират в консервативни активи като държавен дълг с висок рейтинг и в най-често търгуваните валути. Към края на миналата година те държат 20% от резервите си в активи, деноминирани в евро, като този обем е доста по-малък в сравнение с по-ранните етапи на финансовата криза, и 4% в йени. По-голямата част от резервите – около 64%, се държат в деноминирани в долари активи.
80% от анкетираните казват, че отрицателните лихвени проценти са повлияли на стратегиите за управление на резервите на централните банки. Почти 60% пък казват, че отрицателните лихвени проценти са се отразили на централната им банка.
Централните банки държат резерви, за да стабилизират стойността на собствените си валути, намесвайки се с купуването или продаването на активи, за да успокоят волатилността на валутните пазари. Резервите могат да се трупат и в резултат на целенасочени опити за обезценяване на валути.
Мениджърите на резерви по принцип предпочитат ликвидни активи, които могат лесно да бъдат купувани и продавани. Те често са ограничавани от мандатите си по отношение на инвестиции във високорискови активи. Централните банки обаче захвърлят част от консерватизма си през последните години, тъй като парични политики, като количествено облекчаване, ги принуждава да продават облигации и да купуват по-рискови инструменти като акции.
Един от анкетираните мениджъри казва, че централните банки удължават и продължителността на инвестициите си, за да печелят някаква възвращаемост – ход, който ще доведе до инвестиции на мениджърите на резерви в активи, които се продават и купуват по-трудно.
Анкетата е била осъществена през март.