Корпоративните кредитополучатели в цял свят са обявили несъстоятелност по дългове за общо 50 млрд. долара от началото на годината досега. Броят на просрочилите компании се ускорява с най-бързия си темп, откакто САЩ излезе от финансовата криза през 2009 г., коментира Financial Times.
Броят на компаниите, неуспели да изплатят дълговете си, е нараснал с още пет през миналата седмица, като сред компаниите е и първата европейска за годината, твърди Standard & Poor’s. 46 компании са обявили несъстоятелност от началото на годината.
Острият спад на цените на суровините, подкрепен от забавящия се глобален растеж и застоя в търсенето на неблагородни метали и суров петрол, са натежали на петролните и газови производители и на миннодобивните компании. Почти половината от дефолтите са в тези две индустрии. Плащания на лихви са пропуснали да направят компании като Peabody Energy, Energy XXI и Midstates Petroleum.
Цените на петрола, които се възстановиха от дъното си от януари, остават с 60% под пика си от 2014 г. S&P прогнозира, че около 4% от американските компании с неинвестиционен рейтинг ще изпаднат в несъстоятелност до края на годината, което ще е двойно повече от 2014 г.
„Стресът под формата на постоянно ниски цени на петрола, затягането на паричната политика от Федералния резерв за пръв път от 9 години и забавянето на глобалния растеж вероятно ще доведе до още дефолти през следващите 12 години“, казва Даян Ваца, анализатор в S&P.
Последните компании, неплащащи задълженията си, включват норвежкия медиен издател Norske Skogindustrier и американската миннодобивна компания Cliffs Natural Resources.
Възстановяването на фондовите пазари и на тези с фиксиран доход е премахнало част от натиска върху групите с неинвестиционен рейтинг.
Капиталовите пазари бавно се отварят отново, докато спредовете – разликата между доходността на дадени корпоративни облигации и държавни ценни книжа с подобен матуритет, са се свили, намалявайки разходите за заеми на компании, които се опитват да продадат нов дълг.
Доходността по облигациите с рейтинг „junk” е спаднала под 8% от над 10% през февруари, твърди Bank of America Merrill Lynch. Средно облигациите в индекса на Merrill сега се търгуват за около 91,5 цента за долар, което е над 83,6 цента през февруари. Принципът е, че доходността се понижава, когато цените на облигациите се повишават.
Инвеститорите обаче не са склонни да характеризират възстановяването като състоятелно. Компаниите с най-нисък рейтинг остават изолирани от продажбата на нов дълг. Издаването на „junk” дълг е намалял с над 50% от нивата преди година, понижавайки се до 56 млрд. долара в САЩ, показват данните на Dealogic.
Стивън Каприо, кредитен стратег в UBS, казва „Ако имате оценка от едно B или тройно С, компанията ви реално няма достъп до пазара. Макар че тези компании може да нямат непосредствено наближаващ матуритет, в даден момент, и то скоро, те ще трябва да рефинансират този дълг. Ако нещата не се променят, ще се сблъскат с проблеми“.
Списъците, поддържани от S&P и Moody’s, на компании с най-голям риск от просрочие са се разширили. Според S&P към края на март е имало 242 от т.нар. най-слаби връзки, което е най-високото им ниво от 2009 г. Списъкът включва сателитния оператор Intelsat и веригата за луксозни стоки Nieman Marcus.
Инвеститорите и анализаторите сега с нетърпение чакат сезона на отчетите в САЩ и нов кръг от преразглеждане на кредити, при което се очаква банките да намалят кредитните инструменти за петролните и газовите компании.
„Единствената надежда е, че печалбата ще се завърне и паричните потоци на компаниите ще се възстановят“, добавя Каприо. „Ако това не се случи, компаниите ще имат дългове за изплащане и не е ясно как ще го направят“.