Когато около 8 000 босненски мюсюлмански мъже и момчета са събрани в Сребреница през 1995 г. един човек има властта да спаси животите им. Той не го прави. Вместо това той извършва наричаното от ООН „най-тежко престъпление на европейска земя от Холокоста”, коментира BloombergView.
Този човек, Радован Караджич, бе осъден за геноцид и девет други престъпления срещу човечеството от Международния трибунал за бивша Югославия в Хага. С неговата сива коса и изискан костюм 70-годишният Караджич може да не изглежда като масов убиец. Но показанията, които продължиха над 500 дни, не оставиха съмнение за участието му в плана да се затрият всички мъже мюсюлмани в Сребреница.
Присъдата е справедливост за жертвите на кампаниите на Караджич и техните семейства. Главният прокурор по случая Серж Брамерц каза: „Моменти като този трябва да ни напомнят за безбройните конфликти по света днес, както и за милионите жертви, които очакват своята справедливост. Тази присъда показва, че справедливостта е възможна.”
Това е обнадеждаваща мисъл – досега твърде малко военнопрестъпници са били осъждани. Въпреки това няма как човек да няма усещането, че тази присъда е серионо закъсняла. Размерът и обхватът на действията на Караджич ги прави имунизирани срещу наказание. Без съмнение на хвърлянето на стар човек в затвора му липсва определен морален ефект.
Което ни довежда и до по-дълбокия смисъл на присъдата: установява се ясен исторически прецедент.
Твърде често при липса на такъв прецедент биват създавани и възприемани фалшиви версии на събитията. От южноафриканската Комисия за истина и преосмисляне до Трибунала за червените кхмери в Камбоджа справедливостта невинаги е била дори и главната цел на процесите. Стремежът е бил към неоспорима версия на събитията.
На Балканите, където националистически митологии все още се творят, историята и публицистиката твърде често се смесват. По време на процеса на Караджич записаните показания на почти 600 свидетели бяха внимателно записани, оставяйки бъдещите поколения с карта за премахване на митовете. Именно неоспоримостта на този прецедент, както и моделът, който оставя за други ранени общности, които се надяват истината да излезе наяве и да оздравеят, заслужават признание, а не практически доживотната присъда за престъпник в една вече далечна война.
22:12 | 13.09.22 г.