Обявлението на Владимир Путин от понеделник, че Русия започва да се изтегля от Сирия очевидно изненада Белия дом и възобнови опасенията, че руският лидер се опитва да надхитри Барак Обама, коментира POLITICO.
Само шест месеца, след като прати международните отношения в дълбока дупка, стартирайки военновъздушни удари в Сирия, в понеделник Путин обяви, че „задачите, поставени пред министерството на отбраната, като цяло са били постигнати“, добавяйки, че е наредил „основната част“ от руските войски в Сирия да бъдат изтеглени.
Представители на Белия дом се оказаха в абсолютен шок и бързо започнаха да събират информация за хода на Путин.
Скоростно изтегляне на Русия от Сирия би объркало тотално твърденията на президента Барак Обама, че Путин е изпаднал в „затруднено положение“ по отношение на гражданската война в страната, за което ще съжалява. В скорошно интервю Обама каза още, че Русия е „надхвърлила потенциала си“ и „кърви“ в Сирия.
Путин неведнъж е обърквал Обама през последните две години - от анексирането на Крим през март 2014 г. до военната кампания в Сирия. Американските анализатори и представители на разузнаването не успяха да предвидят нито един от двата хода – за огромно огорчение на Обама.
Възможно е зад неочакваното обявление на Путин да стои страхът, че Русия наистина е в затруднено положение. Миналата есен руският президент каза, че целта на Русия в Сирия е да се бори с терористите – задача, която съвсем не е приключила въпреки крехкото прекратяване на огъня в страната. Гражданската война миналата седмица отбеляза пет години от започването си. ИДИЛ все още контролира огромни части от територията например – факт, който анализаторите използват като доказателство, че Путин никога не е бил искрен в твърденията си, че се бори с ИДИЛ, а всъщност се интересува основно от стратегическите ползи на подкрепата за съюзника си – президента Асад.
„Ако вече е постигнал целите си, то тогава очевидно не се е опитвал да разгроми ИДИЛ“, казва Евелин Фаркас, която бе топ представителят за Русия в Пентагона до миналата есен.
Руската военновъздушна кампания в Сирия несъмнено подкрепи Асад, единствения близък съюзник на Русия в Близкия изток. Имаше опасност той да бъде свален от напредващите бунтовнически сили – включително относително умерените, подкрепяни от ЦРУ, преди обаче Русия да започне с бомбардировките миналата есен.
Според изявление на Кремъл в телефонен разговор на Путин с Асад лидерите са се съгласили, че интервенцията на Русия е „доведа до реален обрат в борбата с терористите в Сирия, довеждайки до хаос в инфраструктурата им и причинявайки значителни вреди“.
Според прокремълски източници Путин действа от позицията на очевидно надмощие. „Русия изглежда изключително убедена, че мисията в Сирия е постигната“, казва говорител по държавната мрежа Russia Today. Анализаторът в мрежата Надира Тудор добавя, че руснаците „са направили това, което са обещали“, добавяйки, че „въпреки негативните международни твърдения Русия е повела пътя доста успешно“.
Действията на Путин често не следват твърденията му и предстои да се разбере дали Русия реално ще изтегли по-голямата част от силите си. Руското правителство заяви в понеделник, че ще запази присъствие във военноморска и във военновъздушна база в Сирия. „Никой не казва, че руската военновъздушна подкрепа си отива на 100%“, казва руски представител на правителството за POLITICO, добавяйки: „Нямаш нужда от толкова голяма военна сила, ако имаш прекратяване на огъня“.
Каквито и да са намеренията му, е ясно, че Путин продължава да държи международната общност на тръни. „Твърде рано е да кажем дали Путин наистина планира да изтегли по-голямата част от руските сили от Сирия. Но още веднъж той показва забележителна склонност да прави големи изненади, които изкарват почти всички от равновесие, включително високопоставени представители на собственото си правителство“, казва Андрю Вайс, експерт по Русия в Carnegie Endowment for International Peace.
Все още не е ясно какъв ефект може да има обявлението на Путин върху международния мирен процес, целящ постигането на политическо решение в Сирия, където оценките за жертвите на гражданската война варират от 250 хил. до почти 500 хил. души. Мирните преговори, в които САЩ и Русия играят водещи роли, започнаха отново в Швейцария в понеделник.
Някои анализатори предполагат, че Путин е фрустриран от Асад, заключвайки, че сирийският лидер е твърде неохотно настроен към мирно споразумение. През февруари Financial Times цитира западни представители на разузнаването, според които Путин налага натиск върху Асад да се оттегли.
„Моментът на обявлението му, което съвпада със старта на преговорите в Женева, е ясен сигнал за Асад, че е най-добре да се присъедини към преговорите добросъвестно“, казва Ранда Слим от Middle East Institute. “Това решение е в резултат на все по-голямото руско раздразнение от Асад. Путин току-що уравновеси силите в залата за преговори в Женева“.
Фаркас подкрепя и идеята, че последният ход на Путин е насочен към дипломатическите преговори. „Той никога не е искал дългосрочен военен ангажимент и се надява да постигне сделка на масата“, казва тя.
Според демократа Адам Шиф, част от комисията по разузнаването към Конгреса, „ако Путин отбележи добър напредък с изтеглянето, това може да накара сирийското правителство да преговаря за край на конфликта, вместо да използва процеса, за да си спечели повече време за военни действия“.
Ходът на Путин „може да има за цел да намали ролята на Русия, преди разходите по интервенцията да станат твърде големи или изтеглянето твърде трудно“, добавя Шиф. „Внезапното решение може да е и отражение на нарастващото недоволство към Асад и степента, до която руските военновъздушни сили са окуражили деспота да отхвърли край на гражданската война при преговори“.
Докато някои от съюзниците на Обама смятат, че ходът на Путин подкопава твърденията на републиканците за слабост на САЩ, те от своя страна заявиха, че Путин се възползва от силовия вакуум, създаден от плахостта, в която е обвиняван Обама.
Русия и съюзниците ѝ „промениха военните факти на място и направиха условията за политическо решение по-благоприятни за собствените си интереси“, заяви републиканският сенатор Джон Маккейн. „Резултатът вероятно ще бъде, че сирийският конфликт ще продължи, ИДИЛ ще стане по-силна, а бежанците ще продължат да прииждат“.