Венецуелският президент Николас Мадуро продължи с още 60 дни „извънредното икономическо положение", което беше въведено в средата на януари в страната, преживяваща икономическа и политическа криза, предава AFP, позовавайки се на публикация в Държавен вестник.
Указът, с който се дават разширени правомощия на президента и изпълнителната власт, цели да „защити венецуелците от икономическата война". Според текста, подписан от Мадуро, има „структурна криза от рентиерски модел в резултат на резкия спад на цените на петрола", в съчетание с предполагаем „национален и международен икономически и финансов бойкот", насочен срещу Венецуела.
„В момента полагаме усилия за преодоляване (на тази ситуация - бел. р.), но 60 дни не са достатъчни", заяви венецуелският вицепрезидент Аристобуло Истурис, обяснявайки продължаването на извънредното положение. Продължението подлежи на одобрение от парламента, в който след парламентарните избори през декември мнозинство има опозицията. Това поражда непрекъснато повтарящи се институционни кризи. През януари Националното събрание отхвърли първоначално въведеното "извънредно икономическо положение" - първото силово действие на опозицията - след което то бе утвърдено от Върховния съд, най-висшата инстанция в страната, смятан за поддръжник на Мадуро. В събота в края на демонстрацията, организирана от опозицията в опит да бъде свален Николас Мадуро, председателят на парламента Хенри Рамос Аюп обяви, че от неделя започва „постоянен дебат" в парламента за обсъждане на продължаването на извънредното икономическо положение. Латиноамериканската страна, притежаваща най-големите петролни залежи в света, на времето беше богат производител на петрол. Сега обаче тя е изпаднала в дълбока криза в резултат на спада на котировките на черното злато, което осигурява 96% от валутните ѝ постъпления. През 2015 година инфлацията във Венецуела достигна 180,9 процента - едно от най-високите равнища в света, а брутният вътрешен продукт се сви с 5,7 на сто - втора поредна година икономически спад. /БТА/