Колкото по-дълго и по-дълбоко централните банки в Европа и Япония се фокусират върху нетрадиционната политика на отрицателни лихвени проценти, толкова по-голям става рискът това да доведе до обратен ефект, предупреждават икономисти от Банката за международни разплащания (Bank for International Settlements – BIS).
Предупреждението относно един от най-важните експерименти в историята на паричната политика идва преди срещата на Европейската централна банка на 10 март, припомня Financial Times. Пазарите очакват ЕЦБ да намали още лихвения процент по депозитите – понижавайки го с 10 базисни пункта до -0,4%, за да помогне за преодоляването на заплахата от дефлация.
Централните банкери възприемат отрицателните лихвени проценти като част от стратегията си за повишаване на тревожно ниската инфлация. Но стратегията предизвиква критики от други централни банки, които ги обвиняват в целенасочени и недалновидни опити да отслабят валутите. Финансовите инвеститори също са критични, твърдейки, че банките са принудени да плащат твърде голяма част от сметката за експеримента.
Наричана централната банка на централните банкери, в неделя BIS публикува проучване, което предупреждава, че е трудно да се предвиди как отделните лица или финансовите институции ще се държат, ако лихвените проценти се понижат още под нулата или останат отрицателни за твърде дълго.
Макар че отрицателните лихвени проценти на централните банки се отразяват върху разходите за заеми на паричните пазари, които банките използват, за да се финансират, те все още не са се отразили на бизнеса и домакинствата по начина, по който нормалните намалявания на процентите биха.
Неизвестно е, казва BIS, как кредитополучателите и вложителите биха реагирали, или дали каналите, по които централните банки обикновено предават лихвените проценти към по-широката икономика, ще „продължат да оперират както в миналото“.
Икономистите предупреждават още, че политиката може да има сериозни последствия за финансовия сектор. Засега банките поемат бремето на отрицателните лихвени проценти и не са прехвърлили разходите за намаляването им върху клиентите си. „Жизнеспособността на бизнес модела на банките като финансови посредници може да бъде поставена под въпрос“, казва проучването.
ЕЦБ и Централната банка на Япония са най-големите централни банки, намалили лихвените проценти до отрицателни. Сред тях са още шведската Riksbank, която миналия месец намали репо лихвата до -0,5%, и швейцарската централна банка, която понижи лихвените проценти до -0,75%.
Това засилва съмненията дали отрицателните лихвени проценти работят – изненадващият ход на японската централна банка в тази насока спрямо поскъпването на йената само след няколко дни.
Насочвайки се към някои неочаквани ефекти, проучването на BIS открива, че депозитите на дребно са били изолирани от политиката, а някои ипотечни лихвени проценти в Швейцария „погрешно са нараснали“.
„Ако отрицателните лихвени проценти не се включват в лихвените проценти за кредитиране на домакинствата и компаниите, до голяма степен те губят своята обосновка“, казват икономистите на BIS Мортен Бех и Айтек Малхозов.
„От друга страна, ако отрицателните лихвени проценти се прехвърлят върху лихвите по заеми за бизнеса и домакинствата, тогава ще има верижни ефекти върху банковата рентабилност, освен ако не се наложат отрицателни лихвени проценти и върху депозитите, предизвиквайки опасения за стабилността на базата на депозитите на дребно“, допълват те.