Може ли светът да има валутно споразумение без никакви валутни инструменти?
През 1985 г. поскъпващият долар увеличаваше американския търговски дефицит и захранваше протекционизма. В отговор представители на петте най-големи икономики в света се събраха в хотел "Плаза" в Ню Йорк през септември и договориха отслабване на долара чрез координирани пазарни интервенции, припомня The Wall Street Journal.
Обстоятелствата днес не са много по-различни. Централните банки в еврозоната, Япония и Китай започнаха облекчаване на паричната си политика и отслабиха валутите си, за да стимулират растежа. Федералният резерв на САЩ пък повишава лихвените проценти, а доларът доскоро поскъпваше, ограничавайки американския износ и растеж. Тези различаващи се политики засилиха пазарните сътресения и доведоха до призиви икономическите представители на Г20 да постигнат ново споразумение от типа „Плаза“ на срещата си в Шанхай тази седмица.
Но ако валутните разминавания са подобни на тези през 1985 г., инструментите за преодоляването им не са. През 2013 г. най-големите икономически сили ефективно обявиха, че валутните интервенции са манипулация. Централните банки настояват, най-вече Фед, че правят добро на света, когато се фокусират само върху собствените си икономики.
Това означава, че на срещата в Шанхай тази седмица финансовият министър на САЩ Джак Лю няма как да поиска валутно споразумение от типа „Плаза“. Вместо това той ще се опита да постигне по-силни ангажименти от правителствата за стимулиране на растежа посредством други канали, премахвайки натиска от паричната политика и валутните курсове.
„Разговорът, който трябва да проведем, е как обменните курсове сами да постигнат баланс, при положение че се отчита растеж в повече части на света?“, каза Лю в интервю миналата седмица. „Ако можем да достигнем до момент, в който има устойчиви очаквания за растежа на здравословно ниво в основните икономики по света, това всъщност ще доведе до естествен баланс на обменните курсове“.
Не е тайна какъв ще е резултатът от това според САЩ: по-стимулираща (или по-малко ограничителна) фискална политика в Европа, особено в Германия, и Япония, както и промяна в двигателя на китайския растеж от износ и инвестиции към активност на потребителите.
Лю може да спечели устна подкрепа за тези искания от колегите си в Шанхай. А това само по себе си ще бъде победа. Въпросът тогава ще бъде дали политиките наистина ще се променят. Германия все още е ангажирана с постигането на балансиран бюджет, а огромният дълг на Япония възпира всяка мисъл за повишаване на разходите или намаляване на данъците. Дори ако те приемат фискални стимули, съмнително е дали ще бъдат достатъчно големи, за да променят относителната пътека на лихвените проценти, а съответно и на валутите.
Страната, чиято реакция може да има реално значение, е домакинът на срещата Китай – източникът на по-голямата част от тревогите на финансовите пазари. Народната банка на Китай изненада света, обезценявайки юана спрямо долара миналия август и отново през януари. Много външни лица подозират, че страната иска да увеличи износа и засили растежа за сметка на търговските партньори, а някои китайски официални лица са съгласни с това.
Китайската централна банка настоява, че по тази начин кара юана да реагира по-бързо на пазарните сили. Докато Фед се подготвяше да увеличи лихвените проценти обаче, тя намаляваше своите, което сочи нещо съвсем различно.
След множество разговори с китайските си колеги през август Лю изглежда доволен от обяснението на китайската централна банка, макар че беше лошо разпространено. Крайният резултат е, че САЩ биха приели всякакви противоположни действия от страна на Китай с цел обезценяване на юана, стига Китай наистина да реформира модела си на ръст.
Но стръмно обезценяване, от което според някои анализатори се нуждае Китай, за да се справи с отлива на капитал и заплахата от дефлация, е нещо съвсем различно.
„Не виждам основания за подобен ход“, каза Лю, отбелязвайки, че гуверньорът на китайската народна банка Джоу Сяочуан наскоро е заел същата позиция. Китай има огромни резерви, икономиката му не се е забавила значително, а по-силният юан „дава на потребителите по-голяма покупателна сила. Обезценяването на юана има обратен ефект“, каза Лю.
Ако Китай обезценява валутата си просто за да получи конкурентно предимство, САЩ „ясно ще покажат, че това трябва да се промени“, допълни Лю.
От политическа гледна точка президентът Барак Обама не може да позволи подобно обезценяване да премине спокойно. То ще захрани протекционизма в Конгреса и ще обрече на гибел ключовата му търговска инициатива – подписаното, но не и ратифицирано Транстихоокеанско споразумение, което включва 12 страни без Китай. Доналд Тръмп поведе в надпреварата за кандидат за президент от републиканската партия, отчасти обвинявайки Китай, че „ни е обрал“ и заплашвайки да отвърне на удара с по-високи мита.
И все пак дали Китай може да устои да предприеме подобно обезценяване, не зависи от собствените му действия. Голяма част от натиска надолу върху юана, еврото и йената се дължи на подготовката на Фед за повишаване на лихвените проценти миналия декември. След като опасенията около повишаването на лихвените проценти се засилиха тази година, доларът спря да поскъпва.
В крайна сметка човекът, от когото зависи най-много посоката на валутите, е председателят на Фед Джанет Йелън. Нейното решение обаче няма да зависи от мнението на чуждестранните ѝ колеги в Шанхай, а от това на американските ѝ колеги във Вашингтон.