Ценовите движения, толкова големи и бързи като тези, които преобърнаха петролните пазари от юни 2014 г. насам, със сигурност причиняват страдания на някои и облагодетелстват други.
Въпреки че страданията обикновено привличат по-голямата част от вниманието, ползите са също толкова важни – ако не и повече. Спадът от 70% на цената на барел петрол представлява колосално прехвърляне на годишната печалба от 3 трлн. долара от петролните производители към потребителите на петрол, коментира бившият редактор на Economist Бил Емът за project-syndicate.org.
В резултат на това, макар че потъващите капиталови пазари и допълнителният спад на цените на петрола (и други суровини) предизвикаха коментари за поредната глобална рецесия, смелите прогнози вероятно ще се окажат твърде мрачни и погрешно насочени. Със сигурност драматичният спад на цената на петрола ще доведе до печеливши и губещи. Но най-големите опасности ще бъдат политически, не икономически.
Настъпващата промяна вероятно може най-добре да се види във визитите на представителите на Международния валутен фонд (МВФ). Вместо да пътуват към Атина, сега те са насочват към Баку. Факт е, че диктатурите, произвеждащи петрол в Централна Азия, включително Азербаджан, са сред страните най-силно ударени от спада на цените – особено заради това, че като бивши държави от СССР остават изключително зависими от търговията с Русия, друга страна производителка на петрол.
Най-големите печеливши от ценовия срив ще са изключително задлъжнели страни, внасящи петрол, от еврозоната: Гърция, Италия и Испания (Германия също вероятно ще спечели). Техните износни пазари в развиващите се икономики ще пострадат, унищожавайки надеждите за водено от търговията възстановяване, но този негативен ефект вероятно ще бъде компенсиран от влиянието на големия спад на енергийните разходи. Растежът в еврозоната ще зависи от ръста на местното търсене вместо на износа.
САЩ и Обединеното кралство са както енергийни производители, така и вносители, така че влиянието върху техните икономики вероятно ще е по-сложно. През 2013 и 2014 г. енергийните компании доминираха в бизнес инвестициите, а намаляването на разходите в сектора ще доведе до съкращаване на работни места и по-малко търсене за производителите и компаниите за услуги към индустрията.
От друга страна потребителските разходи и в двете страни са напът да се повишат. Макар че потребителите в САЩ засега са спестили голяма част от неочакваните си доходи в резултат на по-ниските цени на горивата, печалбата за домакинствата започва да се трансформира в по-високи нива на разходи.
Икономистите вероятно ще прекарат месеци в търсене на причината защо последиците от ниските петролни цени твърде бавно са се появили в статистиките за потреблението. Но в крайна сметка те се появяват - както всеки друг път, когато се отчита такъв голям спад. Най-важният въпрос обаче е насочен към политическите анализатори: кои правителства ще се сринат тази година и какви ще бъдат последиците от това?
Не е съвпадение, че последната криза на развиващите се пазари – през 1997-1998 г., беше свързана с драматичен спад на цените на петрола. В този случай двете най-големи жертви бяха диктатор в Индонезия и крехката демокрация на Русия. През май 1998 г., девет месеца след финансовата криза в Източна Азия, индонезийският президент Сухарто подаде оставката си след 31 година на поста. Няколко месеца по-късно Русия обяви дефолт по държавния си дълг, след като валутата се срина. На 31 декември 1999 г. президентът Борис Елцин също си подаде оставката, оставяйки страната в ръцете на наскоро избрания министър-председател Владимир Путин.
Опитвайки се да прогнозираме кои правителства може да се изправят пред подобна съдба този път, основните критерии – освен финансовото влияние от срива на петрола, са устойчивостта и гъвкавостта. Дали даден режим има финансовите резерви, с които да омекоти шока и да спечели време, за да се адаптира? Дали страната има солидна банкова система? Може ли политическата ѝ система да овладее нарастващото обществено разочарование или да го канализира чрез съществуващите институции? Зависимите от петрола режими, които не успеят да отговорят на тези критерии, са в беда.
Тази аналитична рамка предоставя изненадващи прозрения. Макар че анализаторите обичат да предвиждат колапс на саудитската монархия, те вероятно ще останат разочаровани за пореден път. Страната е петролният производител с най-ниски разходи в света и, макар че политическата твърдост е извън всякакво съмнение, тя показва и икономическа гъвкавост, намалявайки бюджета си и въвеждайки широкообхватни реформи.
Русия обаче, въпреки цялото си самохвалство, може да се окаже с по-малко късмет. Нейната политическа твърдост не е комбинирана с политическа и икономическа устойчивост. Путин ще се опита да скрие болката, но в даден момент вероятно тя ще се окаже осакатяваща.
Потенциалните жертви са много, а тревожните последици за геополитическата стабилност ще се разпространят в цял свят. Венецуела е във финансова криза много преди петролния срив, а Нигерия доста прилича на Русия от 1998 г. - крехка демокрация, изправена пред валутна криза.
Що се отнася до това кой може да се превърне в следващия Сухарто в близките месеци, най-доброто предположение е един или повече от петролните автократи в Централна Азия – Азербайджан, Казахстан и Туркменистан. Във всеки случай тази година обещава да бъде интересна – и мъчителна, ако случайно сте диктатор, впил се във властта на страна износителка на петрол.
04:08 | 14.09.22 г.