Както повечето играчи в петролната индустрия, руската "Трубная металлургическая компания" (TMK) е засегната от ниските цени на енергията. Заради петрола, който поевтиня под 29 долара за барел, ТМК изтегля бизнеса си от САЩ и от други места.
ТМК обаче претендира, че има предимство на сравнително неразработен пазар – Иран, страна с топли политически отношения с Москва, която притежава десетки милиарди долари в току-що размразени сметки, готови да бъдат вложени в петролна инфраструктура. По време на Съветския съюз ТМК е била основен доставчик на тръби за Иран.
Руските компании все повече се засилват, за да заемат позиции обратно в Иран, коментира New York Times.
"Сухой" иска да продава самолетите си Superjet на гладния транспортен пазар. "АвтоВАЗ" е стартирала разговори за отварянето на завод за сглобяване на автомобили "Лада" в Иран.
Петролните и газови гиганти "Газпром" и "Лукойл" обмислят инвестиции в проект за втечнен природен газ в Персийския залив и в петролни полета. Eurasia Drilling Company, компания за разработване на петролни находища, и "Татнефт", руска петролна компания, базирана в Татарстан, също имат доста добри перспективи за бизнес с Иран.
След подписването на ядрената сделка с Иран администрацията на американския президент Барак Обама тръби за нейните ползи за неразпространението на ядрени оръжия и глобалната сигурност. Но администрацията говори много по-малко за ползите за бизнеса.
Причината е, че САЩ все още внимателно наблюдават Иран.
Съгласно сделката властите в Техеран се съгласиха да отворят ядрената си програма за инспекции и да прехвърлят обогатения си уран на Русия в замяна на вдигане на международните санкции. САЩ обаче все още имат санкции срещу страната заради подкрепата ѝ на тероризма и нарушаването на човешките права.
Тези санкции забраняват повечето търговски отношения с Иран, така че американските компании нямат право да сключват договори с петролната и газовата индустрия на страната. САЩ разрешават търговия само с персийски килими и търговски самолети.
Европейските компании са по-добре позиционирани, като по-голямата част от региона се опитва да развие дипломатическите си връзки с Иран.
Русия обаче има предимство. От дълго време тя отдава дипломатическа подкрепа на Иран и има дълбоко внедрени военни връзки.
След ядрената сделка руският вицепремиер Дмитрий Рогозин заяви, че страната му е започнала да доставя системи с противовъздушни ракети S-300 на Иран. „Този договор сега се изпълнява и изплаща“, каза Рогозин.
Той отбелязва, че сделките между Русия и Иран не са само във военната сфера. Доставките на S-300, добавя той, ще „отворят изцяло пътя за сътрудничество с Ислямска република Иран“.
Подобно на други страни Русия вижда възможност в страна, отдавна пригладняла за капитал.
Икономиката на Иран очаква бърз старт след размразяването на офшорните ѝ активи за 29 млрд. долара. Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира, че икономиката на страната ще се разрасне с 5,5% през 2016 и 2017 г.
Енергийната индустрия е особено атрактивна за международните компании.
Иран притежава вторите най-големи петролни находища в Близкия изток след Саудитска Арабия, а по някои оценки има най-големите находища на конвенционален природен газ в света. Дори преди санкциите да бъдат вдигнати, Иран подписа сделки за износ на газ за Ирак и Пакистан.
В индустрията обаче липсват тръбопроводи за пренос на газ, тъй като компаниите не са инвестирали в сегмента по време на санкциите. Общо Иран може да вложи до 100 млрд. долара, за да възстанови газопроводите си, казват анализатори.
Като производител на подобни тръби руската ТМК твърди, че е в добра позиция да осигури голяма част от този бизнес. Компанията казва, че около 20% от извлечения световен петрол в един момент преминава през нейни тръби.
„Ние правим Бентлитата на тръбите“, казва Владимир Шматович, вицепрезидент по стратегиите в компанията.
Русия обаче все пак е изправена пред известни предизвикателства, докато се подготвя да скочи на иранския пазар.
Предвид ниските цени на петрола и наложените върху страната санкции от Запада вследствие на конфликта в Украйна руската икономика понася жестоки удари, а компаниите изпитват трудности при привличането на финанси. Това може да затрудни компании като "Лукойл" и "Газпром" със свиващи се приходи веднага да възстановят сделките си за производство с Иран.
„Като цяло повечето са все още предпазливи“, казва Илдар Давлецин, петролен и газов анализатор в инвестиционната банка в Москва Renaissance Capital. Предвид ниските цени на петрола бюджетите на руските петролни компании са „под огромен натиск“.
За компании като ТМК обаче Иран ще се превърне в антидот на неволите в индустрията.
По време на СССР заводът на компанията осигурява до 40% от тръбите, използвани в иранската петролна индустрия – както за петролни кладенци, така и за пренос на газ през пустинята.
„Идеята е проста: те вдигат санкциите, ние пращаме тръбите“, казва директорът на завода на ТМК Четвериков.