Нигерия е поискала от Световната банка и Африканската банка за развитие спешни заеми в размер на 3,5 млрд. долара, за да се справи с разширяващия се бюджетен дефицит, съобщава FT.
Това е още един знак за разрастването на икономическите щети върху богатите на петрол държави заради срива на цените на суровината.
Бюджетният дефицит на Нигерия възлиза на 15 млрд. долара, като върху него допълнително натежават и раздутите публични разходи.
Нигерия е втората държава, която потърси помощ заради срива на цените на петрола. Пред миналата седмица екип на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка заминаха за Азербайджан, за да обсъдят с местното правителство варианти за подкрепа.
Икономиката на Нигерия е най-голямата в Африка и е силно засегната от спада на цените на суровия петрол. Приходите от петрол се очаква да намалеят от 70% от общите приходи на страната до около една трета от тях.
Министърът на финансите на Кеми Адеосун коментира наскоро пред изданието, че планира завръщането на Нигерия на дълговите пазари. Разходите обаче биха били много високи за страната заради бюджетния дефицит, който се разшири от 11 млрд. долара (2,2% от БВП) до 15 млрд. долара (3% от БВП).
Световната банка ще отпусне 2,5 млрд. долара на Нигерия, а Африканската банка за развитие – още 1 млрд. долара, при по-ниски лихви в сравнение с пазарните. Кредитите обаче трябва да бъдат одобрени от бордовете на банките.
Експерти коментират, че Нигерия се изправя пред тежки предизвикателства, но все пак няма непосредствена нужда от програма на МВФ, още повече, че и правителството вероятно би се противопоставило на идеята.
През януари мисия на Фонда посети страната, като оценката е, че икономическият растеж е достигнал 2,8-2,9% през 2015 г. За тази година се очаква ръст от 3,25%, което е с над 50 на сто по-малко в сравнение със средните за последното десетилетие 6,8%.
Финансовите буфери на страната също се изчерпват. Валутните резерви на централната банка са се свили почти наполовина до 28,2 млрд. долара от 50 млрд. долара, колкото достигнаха преди няколко години. Инвестиционният фонд на страната, който разполагаше с 22 млрд. долара през 2008-2009 г., вече разполага със само 2,3 млрд. долара.
Сегашното правителство на Нигерия – на Мухамаду Бухари, е на по-малко от година. Бухари спечели изборите в страната с обещания да изкорени корупцията, но започна активни репресии с цел възстановяване на “умопомрачителни суми”, за които настоява, че са откраднати от предшественика му Гудлък Джонатан.
Новото правителство обаче също се изправя пред обвинения в манипулации на икономиката. Капиталовият контрол, който беше наложен през миналата година, натежа върху растежа и МВФ призова Бухари да потърси други алтернативи.
Централната банка въведе мерки за контрол на капиталите още преди Бухари да заеме президентския пост през май 2015 г. По-късно обаче бяха въведени още мерки.
Управителят на МВФ Кристин Лагард призова по време на посещението си в страната през миналия месец правителството да позволи на националната валута да се търгува по-свободно, за да подпомогне “абсорбирането на икономически шокове” и да се избегнат “скъпо струващи валутни ограничения”.
Повече по темата вижте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria!
09:46 | 12.09.22 г.