Отрицателните лихви ще са новата реалност при свиване на икономиките

Някога недокосната територия на паричната политика изпраща едно послание – няма от какво да се страхуваме, пише Bloomberg.

Сега когато Швеция и Швейцария показаха, че отрицателният основен лихвен процент не води непременно до бягство към кеш, балони при активите или ограничения за банките, глобалните играчи в централното банкиране може би ще са по-склонни да въведат отрицателни лихвени проценти по кредитите следващия път, когато икономиките им се насочат към спад.

„Налице е голяма вероятност нетрадиционното да стане новото традиционно“, коментира ръководителят на валутната стратегия в Deutsche Bank Алън Ръскин.

Докато финансовите пазари се фокусират върху приближаващото повишаване на лихвените проценти от страна на Федералния резерв на САЩ (Фед), централните банкери и икономистите вече променят отношението си към отрицателните лихви.

Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги е готов да намали още отрицателната ставка, по която таксува банките за това, че държат парите си при него за една нощ. Гуверньорът на Английската централна банка Марк Карни също преосмисли виждането си и каза, че основният лихвен процент във Великобритания може да падне под 0,5%, колкото е сега, ако се наложи. Преди той се тревожеше, че по-големи понижения ще разстроят паричните пазари.

Същевременно миналата седмица президентът на Фед Джанет Йелън каза, че, „ако обстоятелствата се променят“, тогава „всичко, включително и отрицателните лихвени проценти, ще стоят на дневен ред“. Един от нейните колеги вече ги нагласи за следващата година.

Достигането до нови дълбини следващия път, когато икономиките се свият, би продължило примерите от последните няколко десетилетия, при които всеки един от върховете и спадовете на лихвите са били по-чести, ако не и по-ниски в сравнение с предходни бизнес цикли.

През 1984 г. президентът на Фед Пол Волкър повиши лихвата по федералните фондове до 11,75%, преди да я свали до 5,88% две години по-късно. За сравнение – при последната експанзия лихвата бе покачена до 5,75%, преди да бъде намалена до нулата.

Причините за модела включват успешното изтръгване на инфлацията от икономиките, които бяха тормозени от двуцифрени ценови ръстове в началото на 80-те години на миналия век. Спадът на волатилността отвори пред властите повече възможности да поддържат търсенето, а критиците биха казали – и балоните при активите.

Високите спестявания също изиграха своята роля, успоредно с твърдението, че нивото, при което инфлацията е стабилна, спада от десетилетия.

Целта на отрицателните лихви е да стимулира потреблението и кредитирането, като се таксуват спестителите и банките, които имат много свободни парични средства. Помага и това, че те водят до поевтиняване на валутите.

Основната лихва в Швеция е вече -0,35%, а тази в Швейцария - 0,75%. Депозитната лихва на ЕЦБ е -0,2% и може да бъде намалена още през декември, докато в Дания тя е -0,75%.

Централните банкери вече сигнализират, че когато повишат лихвите, ще го направят с по-малка степен в сравнение с последния път, като така ще се запази тенденцията за по-ниски върхове. Медианната оценка на членовете на Фед за лихвата по федералните фондове в дългосрочен план е за 3,5%. Карни пък говори за вдигане на лихвите „постепенно и бавно“.

Според Ръскин от Deutsche Bank водещите централни банки ще прибягват до отрицателни лихви и депозитната лихва на ЕЦБ скоро може да не стъпи на положителна територия.