Петролните министри на Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ) в понеделник отхвърлиха опасенията на Международния валутен фонд (МВФ), че световният срив на цените на петрола ще има „влошаващ“ ефект върху балансите по текущата сметка на страните от Близкия изток, съобщава CNBC.
Цената на суровия петрол се срина от 114 долара за барел през юни миналата година до под 50 долара за барел в момента, но петролните министри в Близкия изток, където са разположени множество големи петролни производители, изглеждат оптимистично настроени към цените.
В понеделник саудитският заместник-министър на петрола заяви, че дългосрочните основи на петролния пазар остават солидни, но продължително ниските цени може да застрашат сигурността на доставките и да проправят път към ръст на цените.
„Като основен притежател на резерви, производител на петрол и износител, фокусът на Саудитска Арабия винаги е бил върху дългосрочните тенденции, оформящи пазара на петрол“, заяви принц Абдулазиз бин Салман в реч на азиатска енергийна конференция в катарската столица Доха, съобщава Ройтерс.
„Вместо да е суровина в упадък, както някои искат да опишат петрола, моделите на предлагането и търсенето показват, че дългосрочните основи на петрола остават солидни“, добави той.
В отделно изявление енергийният министър на ОАЕ коментира, че световните цени на петрола ще започнат да се вдигат през 2016 г., след като пазарите започнат да възстановяват баланса си, съобщава Ройтерс.
Коментарите на петролните министри идват, след като управляващият директор на МВФ Кристин Лагард предупреди страните от Персийския залив, че трябва да подобрят публичните си финанси на фона на ценовия срив.
След среща в Катар през уикенда с финансови министри и централни банкери от Съвета за сътрудничество на страните от Персийския залив (GCC) – петролните износителки Бахрейн, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия и ОАЕ, Лагард заяви, че целта на срещата е била да се разгледат „предизвикателствата пред световната икономика и региона на Персийския залив, както и нужните отговори“.
„В момента голям дял от фискалните приходи и тези от износа на GCC идва от петрола. Предвид сериозния срив на цените на суровината от средата на 2014 г. насам се очаква приходите от износ да бъдат с около 275 млрд. евро по-малко през 2015 г. в сравнение с 2014 г.“, предупреди Лагард.
Балансите по фискалните и текущите сметки в региона се „влошават рязко“, добави тя, като прогнозите на МВФ са фискалният баланс да отчете дефицит от 12,7% от БВП през 2015 г. Очакванията са растежът също да се забави, като МВФ предполага ръст от 3,2% в GCC през 2015 г. и 2,7% през 2016 г. спрямо 3,5% през 2014 г.
Вместо да ограничат производството, за да подкрепят цените на петрола, основните производителки и износителки от Персийския залив, част от Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) поддържат (и често надвишават) тавана си от добив от 30 млн. барела на ден петрол.
Ходът е начин ОПЕК, водена от Саудитска Арабия, да запази пазарния си дял и да размине конкуренцията от шистовите производители в САЩ, които имат по-високи производствени разходи.
Стратегията явно работи, тъй като много шистови компании в САЩ и Канада намалят производството си и спират проекти за сондаж. Ходът обаче има и последствия на местно ниво, като страните от Близкия изток, които разчитат най-вече на приходите от петрол, отчитат фискални дефицити за пръв път от години насам.
Следващата среща на ОПЕК е насрочена за 4 декември, като спекулациите са, че организацията може и да намали производството, тъй като сривът на цените на петрола започва да взима своите жертви и у дома.
Енергийният министър на ОАЕ Сухейл ал-Мазруей обаче заяви в понеделник, че страната му, като част от ОПЕК, не може да си позволи да изгуби пазарен дял, като намали производството, което предполага, че ще подкрепи стратегията на ОПЕК въпреки щетите, които нанася върху държавните финанси.
18:57 | 13.09.22 г.