Според експерти 80% от жителите на Зимбабве нямат работа - страната обаче кипи от активност, пише DPA. Огромният сив сектор позволява на хората да оцеляват, но не им дава социални и трудови осигуровки, както и не носи приходи от данъци на изпитващото финансови затруднения правителство.
Официално в Зимбабве почти никой няма работа. По оживените улици на столицата Хараре и близките градове обаче трудно може да се види някой, който се мотае. Улични търговци предлагат зеленчуци, безалкохолни напитки, дрехи и гуми. Магазини и барове развиват дейността си в бараки. Сглобяеми къщи и меки мебели се продават край пътя. Изграждат се бетонни къщи.
Сивият сектор доминира икономиката на тази южноафриканска страна - от дребните улични търговци до транспортните оператори, които имат флотилии от минибуси.
Политически свързани хора, които могат да помолят полицията да погледне на другата страна, контролират пазарите със стотици продавачи, отбеляза Промис Мквананзи от Организацията на сивия сектор на Зимбабве.
Предприемачите от сивия сектор не са регистрирани и не плащат данъци - официално те не съществуват.
35-годишният Форчън Муньонга прави маси за снукър - занаят, който е научил от приятел.
„Започнахме, като използвахме евтини материали, като например пръчки от производителите на метли и домашно направени монети за монетните машини. Бизнесът ни започна да се разраства, докато не дойде полицията и не разруши с булдозери бараката ни и постройките на други в района“, разказва той.
Муньонга започнал всичко отначало и десет години по-късно той с гордост показва две маси за снукър, които прави с брат си на земята с цвят охра в двора на тухлената къща на баща му в беден квартал на Хараре.
„Спечелихме достатъчно пари, за да започнем да използваме електрически инструменти и промишлени материали. Получихме голяма поръчка от друг "сив" предприемач и при нас идват клиенти чак от Малави и Мозамбик. Наемаме временни работници, когато нещата вървят“, отбеляза той.
Разпространението на компаниите от сивия сектор отразява устойчивостта на жителите на Зимбабве в една икономика, която все още се мъчи да се възстанови от рецесията 1999-2008 година.
Кризата, предизвикана частично от поземлената реформа на президента Робърт Мугабе, която лиши от собственост опитните бели фермери, намали икономиката наполовина и накара страната да смени обезценената местна валута с щатски долари през 2009 г.
Под 700 хил. души официално работят, отбеляза Гидеон Шоко, заместник на генералния секретар на зимбабвийския Конгрес на профсъюзите.
Около 500 хил. работят в големия държавен сектор и включват много т. нар. работници призраци, които получават заплати за позиции, получени чрез политически връзки и които всъщност не заемат, допълни Шоко.
Според правителствено проучване от 2011 година 84% от 5,4 милиона работна сила са част от сивия сектор.
Неофициалният сектор представлява спасителен пояс и за нископлатените полицаи, които продават пакети с храна и за войниците, които пък допълват доходите си като шофьори на такси.
Някои държавни служители излизат по време на работа, за да продават мобилни телефони, допълни Мквананзи.
За 244 предприемачи от сивия сектор, участвали в анкета на икономическия анализаторски център Zeparu и Асоциацията на банкерите на Зимбабве, месечната печалба варира между 120 долара и 24 хил. долара.
Високите печалби обаче са редки. Във втория по големина град Булавайо половината от 20-те интервюирани не печелят достатъчно, за да свързват двата края, според проучване на местен университет от 2014 година.
05:22 | 12.09.22 г.