Ако лидерите на Русия се съмняват в успеха си в Сирия, то те определено не го показват. Може да се наложи обаче да преосмислят подхода си, ако искат бързо да приключат с интервенцията, коментира BloombergView.
Започвайки с президента Владимир Путин, руските представители през тази седмица се наслаждават на това да сравняват военната си интервенция с провала на водените от САЩ военновъздушни удари, които целят да отблъснат „Ислямска държава“.
„Партньорите ни не постигат нищо ефективно, а първите действия на нашите сили вече дават някои резултати“, заяви Путин на годишната конференция на Валдайския дискусионен клуб в Сочи в четвъртък. Посланието му: Русия се завърна, и то като по-полезен световен играч от САЩ.
Дори и така да е, руската политика в Сирия отразява някои несъответствия, които тормозят САЩ.
Русия, например, настоява, че военните ѝ операции би трябвало бързо да доведат до преговори за политическо решение – нещо, което е твърде невероятно да се случи, ако тя продължава да третира въоръжената опозиция на президента Башар Асад като терористична. Този подход е продиктуван от целта на Русия да спаси Асад, който осигурява сухопътните войски, завземащи територия след въздушните удари.
Най-голямата битка на Асад е с множеството бунтовници на запад, а не на изток, където е концентрирана „Ислямска държава“. Затова руските военновъздушни нападения до голяма степен не засягат ИДИЛ, докато в същото време атакуват всички други опоненти на Асад. Руските представители добре разбират разликата, но не смятат, че е от значение. Ако вдигнеш оръжие срещу страната, то значи си терорист.
Това наподобява на опита на Русия в Чечня, където Москва се сблъска с движение за независимост, част от което се радикализира и се превърна в ислямска терористична група. Путин дойде на власт в Русия няколко месеца след старта на втората чеченска война през 1999 г. и смачка всякаква съпротива, оставяйки след себе си лоялен военачалник, който да управлява.
„Не трябва да се опитваме да си играем и да разграничаваме умерените от неумерените терористи. Каква е разликата?“, заяви Путин в четвъртък. Той продължи, казвайки, че водената от САЩ коалиция в Сирия се проваля, защото се опитва да играе определяната от него като „двойна игра“, обявявайки война на някои терористи докато си сътрудничи с други.
Второ, Путин няма да се откаже от Асад, за да привлече сунитската опозиция на масата за преговори. Поканата към сирийския президент в Москва през тази седмица беше голяма символична стъпка, която показа, че Асад има личната подкрепа на Путин и че, за разлика от САЩ, Русия не изоставя съюзниците си.
Дори ако Путин иска да изтъргува Асад, казва Виталий Наумкин, международно признат руски авторитет по Близкия изток, „иранците биха били абсолютно против“. А имайки предвид, общите усилия на Путин и Иран в Сирия (той успя да спечели подкрепата на председателя на иранския парламент, Али Лариджани, в панела срещу САЩ на конференцията в четвъртък), това, което иска Иран има значение.
Трето, Русия не иска да раздели Сирия, ход, който може значително да съкрати времетраенето на войната. Путин се ангажира към запазването на единството на Сирия в изявление след срещата си с Асад и описа разделянето като рецепта за вечни бъдещи конфликти.
И накрая, руската интервенция в Сирия е ограничена до въздушни удари и е със срок от около 4 месеца. Това рязко контрастира с максималистичните цели на Русия. Тя явно иска кампанията да свърши както войната ѝ в Чечня, с пълен разгром на опозиционните „терористи“, а лоялните сунити – да бъдат привлечени към омиротворяване на страната с груба сила. И все пак за това най-вероятно ще е нужна дълга военна кампания, особено имайки предвид, че, за разлика от Чечня, войната в Сирия е сектантска, а опозицията се подкрепя от външни сили.
„Изключително зависими сме от това дали ще постигнат успех на земя“, казва Фьодор Лукянов, председател на руския Council on Foreign and Defense Policy. “Дали сирийската армия е наистина достатъчно подготвена?“
Така че с колко може да се скъси войната?
Не е нужно военновъздушната кампания да продължи до постигането на споразумение за спиране на огъня, казва Наумкин. Тя просто трябва да промени баланса на силите на земята дотолкова, че представителите на опозицията да бъдат привлечени в нов политически процес. Има признаци, че руските представители разбират, че това не може да се случи, ако продължават да твърдят, че всички членове на сунитската опозиция са терористи. Те са започнали опити за връзка с командирите на Свободната сирийска армия, които доскоро бяха определяни за американска измислица. Наумкин добре знае, че Южният фронт, група от над 50 милиции в южна Сирия, работеща със САЩ и Йордания срещу „Ислямска държава“, има потенциал за намирането на умерени бунтовници, които да участват в преговори за примирие.
Путин заяви, че тази седмица е попитал Асад дали ако Русия успее да намери умерени бунтовници, готови да се присъединят към войната срещу терористите, правителството в Дамаск ще се съгласи. Никак не беше ясно дали Путин е убеден в подобна възможност, но той все пак потвърди, че Асад е дал съгласието си.
Може би Путин изглежда нетърпелив в опита си да привлече и САЩ отчасти защото знае, че ако Русия иска да приключи бързо, ще трябва да намери начин да преговаря със сунитските милиции за спиране на огъня на земя. В петък външните министри на Русия, Саудитска Арабия, Турция и САЩ трябва да се срещнат, за да обсъдят въпроса.
Докато Русия се преструва, че всички бунтовници са от „Ислямска държава“, няма голям смисъл САЩ също да се замесва. Но ако Путин реши да направи разграничение, Русия и САЩ може да успеят да преодолеят конфликтните си политики по отношение на Сирия.