МВФ предупреди за забавяне на икономическия растеж в Персийския залив

Държавите от Персийския залив са изправени пред забавящ се икономически растеж, тъй като „големият и продължителен“ спад на цените на петрола увеличават спешното намаляване на разходи и диверсифициране на приходите, коментира Financial Times, цитирайки Международния валутен фонд (МВФ).

В последния си регионален икономически преглед за Близкия изток, Северна Африка и Централна Азия, публикуван в сряда, МВФ прогнозира, че 6-членният Съвет за сътрудничество на страните от Персийския залив (Gulf Co-operation Council - GCC) ще отчете забавяне на брутния вътрешен продукт (БВП) от 3,25% през тази година до 2,75% през следващата.

Очаква се средните фискални дефицити на членовете на GCC да достигнат 13% от БВП през тази година, като най-голямата икономика в региона, Саудитска Арабия, е изправена пред дефицит от 21,6% за 2015 г. и 19,4% за 2016 г.

Всички регионални петролни износителки, със загуба на приходите от износ в размер на 360 млрд. долара през последната година, ще трябва да се справят с кумулативен фискален дефицит от над 1 трлн. долара през следващите пет години.

„Петролните износителки ще трябва да коригират разходите си и политиките си за приходи, за да гарантират фискална устойчивост“, казва фондът.

„Да, те имат финансови буфери, но решаването на проблемите е неотложен въпрос“, заяви Масуд Ахмед, регионален директор на МВФ, на пресконференция в Дубай. „Трябва да бъдат направени трудни избори, за да се намалят разходите или за да се увеличат други форми на приходи, като данъците“.

МВФ очаква цената на петрола да е средно 52 долара за барел през 2015 г. спрямо 110 долара за барел през първата половина на 2014 г., постепенно повишавайки се до 63 долара за барел до края на десетилетието. „Съществува значителна несигурност около тези цифри“, добавят фондът, с „по-скоро неблагоприятни“ рискове за световния растеж.

Очаква се растежът, който не включва петрола, в GCC да остане на ниво от 4% през 2015 и 2016 г. – с 1,75% по-малко спрямо миналата година след започването на фискални корекции, особено в Саудитска Арабия и ОАЕ.

Ако цените на петрола са с 10 долара под основната линия на МВФ, растежът на GCC ще се забави с между 0,25% и 0,5% през 2016 г. и с между 0,5% и 0,75% през 2017-18 г.

Рисковете за растежа се утежняват от регионални войни, като потенциално продължителните конфликти в Ирак, Либия и Йемен заплашват да „придадат отрицателни ефекти върху съседните държави“.

МВФ предупреждава, че устойчивите конфликти могат да „повлияят на регионалното доверие, което допълнително да помрачи перспективите за региона“. Всяко по-голямо от очакваното забавяне в Китай ще причини допълнителен натиск върху цените на петрола.

Малко вероятно е фискалните мерки на повечето страни да постигнат балансирани бюджети в средносрочен план, предупреждава фондът. Всички регионални износителки – с изключение на Кувейт, Катар и ОАЕ, са на път да изчерпят финансовите си резерви в рамките на пет години, отбелязва МВФ, допълвайки, че страните от GCC трябва да възстановят излишъците, за да се справят с петролните ценови шокове.

Фондът все пак очаква страните в по-широкия регион да продължат да повишават нивата си на дългове, за да забавят скоростта на изчерпване на резервите.

Саудитска Арабия, Оман, Бахрейн, Ирак и Йемен са издали дългове, с които да покрият фискалния си недостиг, като се очаква емитирането на дълг да покрие 22% от нуждите за финансиране на дефицита на GCC през тази година.

За да балансират бюджетите си, страните от Близкия изток ще трябва да намалят разходите с 12-13% от БВП през годината, казва още МВФ.

До днешна дата мерките за консолидация, като увеличаване на данъците и съкращаване на разходите са надвишили само с 1% непетролния БВП на Алжир, Кувейт, Ирак, Катар и ОАЕ.

Други износителки, включително Саудитска Арабия, са се ангажирали с нетни фискални стимули през тази година, като Саудитска Арабия осигурява това с държавни помощи по време на политическия преход към нов крал.

МВФ приветства плановете на GCC за регионална рамка за данък добавена стойност (ДДС), която според него може да увеличи приходите с около 1-2% от БВП. Ахмед призова групата на шестте членки да се придвижат от „проучване към прилагане“.

Ограничаването на разходите за заплати и по сигурността, макар и да са политически трудни, могат да спестят над 3% от БВП, ако се върнат обратно на нивата отпреди бума, казва МВФ. Увеличаването на инвестиционната ефективност може и да намали разходите с още 2% от БВП.

GCC трябва да отговори на фискалните си проблеми със значително намаляване на публичните инвестиции, основно чрез отлагане на нови проекти. Други ограничавания на разходи в средносрочен план вероятно ще принудят правителствата да наемат по-малко държавни служители, добавя МВФ.